Skip to content

Те Феноменални

август 15, 2010

Сещаш ли се? Ще ти разправя за Продижи и още нещо, извънредно. We want more!!!

Разбихме си айляка, изоставяйки жакузито, мекиците и аеряна  и понасяйки се към Бургас, където най-хубавото бе климатизирана тризвездна стая и безупречно обслужване. За жалост, трябваше да отидем на плажа, защото величавата и феноменална група не отседна в същия хотел и не ни дари с концерт в конферентната му зала. Бахти изненадата. Тук е времето да отбележа, че неконтролируемата ми секреция не позволи да възприемам последвалите събития благосклонно. Подмокрен от челото до тестикулите, първо пробвах видното заведение Чадърите, в което, всички присъствали сме единодушни, пестото беше единственото добро. На това място се зароди и идеята да се отразява събитието чрез поредица от репортажи, чието разпространение аверите ще стартират съвсем скоро. Скивай анонса

Организацията за влизане на фестивала беше добра, имаше достатъчно входове и преминаването ставаше неусетно. Стъпих на плажа минута след като Apollo 440 бяха изстъргали последния си акорд. В паузата рекох, че трябва да долея течност, щото ми се намираха още сухи места и се докопах до първия бар. Обслужването там ме застави да архивирам мислите, които четеш сега. Баровете бяха разпределени по спонсорство и на този, грижещ се за жадните на главната сцена, предлагаха само бекс, безалкохолно и джак. За джеймисън например трябваше да прекося половината плажна ивица и пак да заповядам. А наливането ставаше при следния ред: редбул получаваш в чашки, щото кеновете и капачките на минералната вода предизвикват травми, а взимането на напитка се случваше само ако пребориш един рейс непознати, обдухващи сурата и тила ти. След 30 минутна пехливанщина и създаване на редица топли приятелства, подхранени от негодувание, се фиксирах в средата на тълпата и бях готов да поглъщам всеки стон от феноменалните.

Те започнаха.

Постарах се да не бъда преднамерен. Щото съм ги обичал, от 92ра в протежение на поне три албума. Щото съм пренареждал паркети и разнищвал килими, докато опитвах да овладея онзи танцувален ход от Out of Space и понеже, все пак, тези бяха пеонери. Представлението им редуваше парчетата горе-долу така: една чекия от Invaders Must Die, един „златен“ хит. Единственото парче от любимия ми Experience беше Out of Space и с него завърши концертът. Стейдж дайвинг нямаше. Нямаха и подобаващ звук и картина. За група, чийто кик солеше витринките в хола и снеър, който ми отлепяше скалпа, феноменалните останаха „нечути“. Почти всяко парче имаше леки допълнения в аранжимента, а сценичното шоу се изразяваше в разхождането на Кийт по сцената, ползвана и от Exit, и катеренето на Максим по колоните. С други думи, концертът по никакъв начин не потвърждаваше разказите за нечовешки пироефекти на приятели очевидци, имали късмета да ги слушат на живо още пред 90те, както и на очерците от приятели, чули ги сравнително скоро „на запад“.

Хората, разбира се, бяха доволни – скандираха за бис, продължил 20 мин., коленичеха, когато им се караха, крещяха, когато ги подканяха и се поклащаха на ритмите им. Екзалтирани обаче не видях, дори и в най-предните редици. По грубата ми преценка, пясъка трамбоваха не повече от 10 000 души, което не доближи обещанията за фестивал с 40 000 фена.

След Продижи направих кратък обход на Спирита, тъй като исках целия да си го причиня, но не открих лафката с кюфтета и това заедно с рока, ненадейно звучащ на 3 от 5те сцени, ме принуди да се отправя към дюнерите с ориз на главната.    

Беше яко, догодина пак. Особено, ако Everlast оздравее и мине на банжо.

Advertisements
One Comment leave one →
  1. август 15, 2010 10:54 pm

    За този концерт май се получава класическо сблъскване между „нови“ и „стари фенове“ – казвам го без никаква злоба и лоши чувства. Просто аз 92-ра още не съм била тръгнала на училище…Лично на мен Invaders must die ми харесва и бих се подразнила, ако имаше повече стари парчета – съгласи се, че реално изпълниха всички свои големи (чети комерсиални) хитове и нямаше нужда да дълбаят повече в старите албуми, имат си нов все пак. Относно публиката аз имам теория, че феновете никога не се блъскат най-най-отпред, а са мъничко по-назад. Когато се прибирах имаше някаква групичка, в която не спираха да описват концерта с „А оня черния като…“, а малко след това разказаха как Кийт ги е наплюл с вода…Та толкова за предните редици. Като цяло публиката беше много възпитана и нямаше (или поне аз не видях) ексцесии, за което съм доволна, защото съм слушала достачъно историйки как на техните концерти тълпата е на талази, а лично аз това просто нямаше как да мога да го преживея, така че съм доволна, че можех да гледам концерта, а не да се пазя от тежки телесни травми. Другото е, че според мен всички бяха тотално изтощени от жегата – на няколко пъти се усети как хората искат да изкрещят доста повече, но просто няма как защото нямат въздух, течности или просто способността да оживеят след този вик ;) Лично аз не срещнах недоволни хора, даже имаше и такива, които бяха приятно изненадани.

    Самото изпълнение на Prodigy със сигурност няма как да бъде такова, каквото е било преди 10-15 години, причините са много, а и аз харесвам повече да се контактува с тълпата, отколкото някой да артистира (измислих нова дума…) отпред и да не вижда какъв е отзива от изпълнението му.

    А останалото – от Apollo 440 нищо не си изпуснал. Влизането беше лесно, можело да има повече от един вход. Беше малко тъпичко, че хората с еднодневен билет не могат да излизат, но не можеш да имаш всичко, нали така беше…До баровете се разходих само веднъж и беше рано, така че тук трябва да благодаря на всички доброволци от нашата компания, които го правеха вместо мен :) Не съм се разхождала до останалите сцени, но пък искрено се забавлявах да обяснявам на пияните момчета кои са тоалетните за момичета :)

    Като цяло според мен концертът си беше силен. Със сигурност не е сред най-силните им, но и мащабът не е такъв – ако си продължа тази мисъл, ще трябва и да си разкажа мнението за Spirit of Burgas, а не искам да го правя тук. Очаквах доста време (добре де, не колкото теб навярно :) това събитие и може би съм малко субективна, но наистина момчетата си изпълниха добре нещата, публиката беше културна и комуникативна и накрая дори можехме да дишаме ;)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: