Skip to content

по въпроса с музиката …

март 16, 2009

Ето на какво се натъкнах преди малко, отбивайки се при voxy (който чета твърде рядко, но все пак чета):

„Първо по въпроса с музиката : винаги са ми били странни хора които са заклети фенове на дадена музика – демек чалгари, метъли, рап фенове, рейвъри и прочие. Музиката в крайна сметка е средство за забавление, а не начин на живот и ми е малко странно когато гореупоменатите започнат да се обличат според стила на музиката която слушат, когато започнат да се държат според стила на музиката която слушат, когато започнат да дружат само с хора които слушат тяхната музика, когато слушат единствено и само техният си стил и всичко останало за тях е смотано и тъпо.“

Мнението е на Георги от Прозорецът (блог, който не познавах досега) и е извадено от контекста, но си позволих да копирам (Георги, бъди милостив), защото звучи принципно и най-вече повтаря моето виждане, с което не съм ви занимавал до момента.

Големият въпрос, досадно жужащ в главата ми, е – влияе ли музиката върху начините на общуване, върху възприемането на света и изобщо определя ли поведенчески модел при хората. Звучи сложно, а всъщност не е! По-семпло би изглеждало така: Възможно ли е хора с крайно противоположни, но явни музикални предпочитания (например рап/метъл vs поп-фолк) да общуват пълноценно и да създадат хармоничен и дълготраен контакт помежду си?

ps/ ще ми се да коментирате, тъй като подозирам, че 2/3 от вас (а може би и всички), читателите, са слушатели с вкус и надявам се, с отривиста оценка. :)

Advertisements
10 Коментари leave one →
  1. март 16, 2009 11:02 pm

    знаеш ме какво слушам ;) Е, имах съквартиранти заклети чалгари във втори курс. До ден днешен поддържаме връзка и те са си все така фенове на чалгата. Правили сме много компромиси един за друг, но при желание се получава :)

  2. bronco permalink*
    март 17, 2009 11:57 pm

    Оо знам знам! знам те аз тебе, сякаш даже се познаваме! :)
    И на купони съм бил, разкъсван между чалгата и хауса, и сновал съм между тях без съжаление, но съквартиранти като твойте, признавам си, не съм имал (всъщност каквито и да било).
    А как ви се струва да се приберете, заварвайки Шабан Шаулич у колоните, или всеки уикенд да си избирате заведението – ези – БИАД, тура – bounce party …
    Компромисите май ще се изчерпят бързо :)

  3. Asia permalink
    март 18, 2009 10:37 am

    Абе да общуват може, но не пълноценно и хармонично. Всички имаме такива познати, които срещаме чат-пат обелваме по 2 приказки за чесновия сос в дюнера, хилим се насреща с празни тикви и на третата минута единия хваща тролея за 1 спирка а другия рейса в 2:15 за Сусурлево. Нямам против хората слушащи чалга, но мисля си, че все пак това което свързва човечките е сходството в предпочитанията, малките житейски гъдели и тяхното споделяне….аз за Шабан и Кондьо няма да говоря щото ще е грозно. Допускам, че някой ден бих могла да намеря красив рефрен в творчеството на някоя Пернишка дама, но за сега ще си спестя музикалното омерзяване в прослушването на тоя тип „изкуство“. Та така…

  4. март 18, 2009 2:43 pm

    Мога да си общувам, стига да не се говори за музика, а ако слушат чалга, не можем и музика да слушаме :)

  5. MoBY permalink
    март 19, 2009 10:10 am

    Чалга/поп-фолк = тъпи текстове,пошла визия и кръчмарска музика,която в 90% е крадната /обикновено от комшиите/.Та,какъв човек трябва да си ,за да си фен на този „стил“ ?!?!Щом им харесва на някои,нека слушат и се кефят,само по-далеч от мен/и аз от тях/.А какъв компромис бих направила?Не мога да се сетя….май никакъв :)

  6. bronco permalink*
    март 19, 2009 10:26 am

    Не исках да нападаме чалгата, защото в блогове като моя, тази музика няма да срещне защитници, а не е особено вълнуващо и актуално да я плюем.
    Същото противоречие може да вирее и при, да кажем: punk vs trance, emo vs emotronic, hip hop vs death metal и тн.
    Но и без такива уточнения, струва ми се отговорихме на въпроса.
    А дали музиката е само средство за забавление или начин на живот … е, за мен май е второто, защото е довело до редица чудесни познанства, превърнали се в приятелства!

  7. bronco permalink*
    март 19, 2009 11:20 am

    Aaa да не забравя, Devendra Banhart се води pop-folk ;D

  8. март 19, 2009 1:48 pm

    моите съквартиранти намираха текстовете на чалгата за безумни и това ги забавляваше :) Когато се прибирах, веднагически сменяха музиката, но също така смятаха, че на маса може да се слуша единствено чалга. Друга музика не ги вдигаше.

  9. sv. permalink
    март 22, 2009 6:14 am

    И аз не знам дали би било съвсем „пълноценно и хармонично“ общуването, ако примерно става въпрос за съквартиранти, но мисля си, че иначе е възможно, стига всеки от 2мата (3мата или колкото са) да е в състояние не само да направи компромис, но и да отстои правото си на такъв от отсрещната страна. А за други случаи – познавам едни гаджета, дето са тя на поп-фолк (най-вече), той на клубна вълна, но се разбират и не си пречат, защото има други неща, които да са им по-важни явно.

    Лично за мен музиката е много хубаво нещо, но съм от онези, които нямат специфичен любим стил, за добро или зло. Е, сега, поп-фолк не слушам, освен ако не се наложи (мразя му самия принцип на създаване и съществуване, и да не беше модерно да се мрази, пак щях да го мразя); но иначе наистина обичам да слушам различни неща и даже ако се случи по-продължително време да слушам един и същ стил, някак се уморявам.

    Последно. Поп-фолкът че не струва, не струва (в голяма степен и поради тва, че в 99 сигурно % е краден). Но не всеки, който го слуша, е също толкова некачествен. 1 от най, ама най-свестните и сериозни (като отношение към себеподобните и света) хора, които познавам, е 1 приятелка, слушаща почти само поп-фолк, същото става и с 2те й дъщери. Просто не винаги има връзка.

  10. mery permalink
    април 3, 2009 7:16 pm

    Според мен като цяло е невъзможно да няма разделение на музикални предпочитания, защото може ли един човек, който слуша пискливите опити на Азис за песен + дълбокомислените му текстове( „Напипай го,в ръцете твои нека то да си играе. Напипай го сърцето мое само тебе то желае.“ например) да се ти каже кой е Ботев или коя е столицата на Испания например – това са знания от обща култура. То е ясно, че човекът, който харесва подобна музика е материалист, незаинтересован от вечните неща (природата, щастието, любовта), за него по-важно от кого е бременна поредната „изгряваща звезда“ и колко цЕлУвЧиЦи и ПрЕгРъДчИцИ е събрал в сайтовете за запознанства от потребители с имена : сладкъъ ягудкъъ, малкъъ кифлъъ, вип мацее и т.н. Не казвам, че всички, които слушат музика, различна от чалга са пълноценни хора, а казвам, че всеки, който слуша чалга не е пълноценен и нематериалист (което между другото според мен е едно от най-важните човешки качества, нужно е за да бъдем истински щастливи). Може и да не е особено толерантно мнението ми, но смея да твърдя, че толерантните хора много често биват пре***ни от „живота“ (не живота, а всъщност хората), а аз не искам да бъда прецакана. С хора, които слушат чалга не мога да водя нормален разговор и за това не контактувам с такива индивиди :D

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: