Колкото повече бродя по таз българска земя, толкова по-неприятно ми става от заобикалящите ме съграждани и крещящата им простота.
Днес се отбих в блога на Groovy Sessions и погледа ми прободе острието на Яна стърчащо там. Критиката е хубаво нещо, но само ако е градивна и аргументирана. В другия случай, както сега, остава вееща се като флаг на разгромен форд и предизвиква съжаление, ако изобщо спадаш към благоразположените натури.
Момичето твърди, че предстоящото парти с Diesler е лоша идея и за да подкрепи думите си е склонна да повръща. Може би тя не е анорексичка, но подобно на заболяването е твърде слаба в преценката си и вероятно не познава творчеството на Джон. А то - изключително му творчество, нали, се изразява в подновяване на закостенелите джаз, фънк и латин фигури до степен на експлоатация, адекватна със съвремието ни и предпочитана от всеки клуб, и ди-джей, налагащ това звучене.
На всичкото отгоре човекът си е позволил волността да издаде три албума и да сформира лайв бенд, състоящ се от 9 музиканта, за да покаже, че не разчита на случайности.
Хубаво е, че дадено парти предизвиква ответни реакции - както положителни, така и противоположни. А тъмната страна е, че отрицанието изглежда самоцелно и изразено на всяка цена.
Яна, разбира се, не свързвам с конкретна личност, а с поведение, което ми даде сгоден повод да обърна внимание на опърничавостта в най-лошия й еквивалент.
А ако трябва да се съревновавам с такива люде, бих се отбил в някой форум, освирквайки красноречиво партито с Лепа Брена, днес. Е да, обаче, между мен и тях изниква пропаст и от моята страна дребните негодувания се премълчават. Само за да ни остане въздух и енергия за положителни емоции, съпровождащи допадащите ни събития.
Та, Яна и хората като нея, моля ви, концентрирайте се другаде, там където бихте дали всичко от себе си за дадена кауза и престанете да травмирате обществото, защото най-лесно се освирква и ругае нещо създадено от друг …
… и неразпознаваемо за вас.
