източник: http://www.kraftfuttermischwerk.de
източник: http://www.kraftfuttermischwerk.de
Преди няколко часа слушахме на живо версия на мексиканската класика Cucurrucucu Paloma, изпълнена от формацията на Вельов Tumbaito. Вероятно повечето от нас са я слушали и по-рано, но по-интересното е, че тази любовна балада (предполагам, защото не бих могъл да си преведа от испански) е станала световна класика, увековечена от редица големи изпълнители. Като започнем с мексиканската прима Lola Beltran през 60-те и стигнем до бразилския композитор Caetano Veloso в наши дни. Бях сигурен, че съм я слушал и в изпълнение на Demis Roussos (като Aphrodite’s Child), но не можах да открия нищо, което да ме разубеди, както и обратното.
Предпочетох да покажа клипа с версията на Pedro Infante, защото той самият е бил мексиканец и твърдо вярвам, че неговото изпълнение е най-близо до оригинала, написан от Tomás Méndez, неизвестно кога.
Песента е поздрав за Majah, както и за всеки, комуто хареса.
Блогa списвам като вестник, на чийто бели странички откроява се позиция. Има нещо, но не е така доловимо като Niggaz With Attitude, за които просто се сетих рано сутринта, крачейки към парещата извара, всред кучешкия произвол.
Инак „Rolling Stone ranked N.W.A. 83rd on their list of the „100 Greatest Artists of All Time“ (wikipedia)
Chapter 2: The Golden Age of hip-hop
През първата половина на 80-те хип-хопът е звучал така:
и така
а във втората по този начин
и още
- DMC (of Run DMC)
За да си дойдем на думата и тази музика да стане завоевател покоряващ Америка, това време се определя като златна ера, а примерите са нескончаеми, затова ще бъда лаконичен. Краят на 80-те и навлизането в последното десетилетие на 20ти век носи популярност на изпълнители като Run DMC, MC Lyte, Beastie Boys, Salt N Pepa, LL Cool J, Biz Markie, Eric B & Rakim, E.P.M.D., Public Enemy, KRS One, Big Daddy Kane, Fresh Prince & Jazzy Jeff и любимите ми Ultramagnetic MCs, естествено е да не изброявам всички, защото са доста, а ако сте живяли на земята преди милениума все някой от тях ви е топлил купона.
Например
По късно през 90-те, а може би и още в началото се оформят няколко лагера (3), всички пряко свързани с месторождението си - East Coast, the South and West Coast. Видни представители на източната част са Digable Planets, Gang Starr, De La Soul, Naughty By Nature, A Tribe Called Quest и др., на юг остават – пропускаме юга нищо интересно освен 2 Live Crew, а за запада не искам и да споменавам – N.W.A., Digital Underground, Cypress Hill, MC Hammer, Ice Cube, Dr. Dre, Ice-T, Sir Mixalot, Del The Funky Homosapien и кой ли не още.
Следващото е класика и просто се слуша, коментарите настрана…освен ако не си гладен и чернокож в US
Оттам нататък та до наши дни американският хип-хоп се e размножил до такава степен, че е изключително трудно да се проследи, а ако без да искаш си признаеш че харесваш Jurassic 5, може да получиш неодобрителни пръсти от фенове на MF Doom и тн. ъндърграунд кумири. Както чух да се казва и повтарям енергично напоследък – „въпрос на вкус, казало кучето и се облизало отзад….“
следва -> British hip hop
По повод предстоящото UK ХИП-ХОП парти обявявам седмицата за посветена на тази култура!
Първо и доста съществено уточнение - рапът е хип-хоп, но хип-хопът не е само рап. RAP е просто амер. израз за римуван рецитал или излияние върху ритъмен съпровод, а хип-хоп е самата култура – от начин на обличане, маниери, специфичен говор, движения и аерозолен подпис, та чак до кауза или дори код на честта, според които живееш. В голяма част от случаите хората са свикнали да свързват „рап“с даден клон (стил) от течението (разбирай по-комерсиалното, днес асоциирано с платинени продажби), който обезателно ще пропусна. Втора забележка – няма да подхождам научно и да излагам сухи исторически факти, защото това вече е правено, а само ще посочвам къде при желание да се доограмотите. Трето и последно (обещавам) – макар да съм педантичен е твърде вероятно да пропусна нещо (даже доста неща) или да не бъда съвсем обективен, трябва да се има предвид, че не готвя дипломна защита и това което ще поднеса се базира на общите ми познания и личните предпочитания.
Не бъдете критични! ;)
Chapter 1: Тhe 4 elements
За баща на хип-хоп-а се сочи легендарният ди-джей от Ямайка Clive Campbell ака DJ Kool Herc, който уж на шега се заиграл през 70-те в Бронкс с кратки инструментални пасажи (фрагменти) от издадени парчета в актуалните тогава фънк, реге, диско и др. стилове. Ефектът е постигнал с два грамофона и две идентични копия (плочи) чрез непосредствено наслагване на отрязъците без прекъсване в продължение на няколко минути (нарича се cutting сред ди-джейте), за да се получи нов вид произведение или просто зациклена перкусия+бас+лайт мотив (loop).
В най-груби краски оттам тръгва всичко. През 80-те хип-хопът е включвал 4 фундаментални елемента: 1. Рапиране (emcee/mc = master of ceremonies), 2. Ди-Джей (DeeJay/dj = disco jokey), 3. Брейкденсъри (break boy/b-boy) и 4. Графити артисти (writers).
“B-Boying is the bastard child of hip-hop, graffiti is the black sheep, DJing is the obedient child that always does what it’s told. And rap is the spoiled brat who is actually the youngest of the four.“ – Robert ‘Crazy Legs’ Colon
През тези години, освен Kool Herc, разпространяващи и развиващи гръмката култура са ди-джей като Grandmaster Flash, Jazzy Jay, Afrika Bambaataa и др., а емсита са имена като Kurtis Blow, Sugar Hill Gang, Furious 5, Grandmaster Caz, Busy Bee и др.
Следва - The Golden Age of hip-hop