Албумът на Portico Quartet изисква минимум трикратно слушане. Иска си своето, бе, неговата четка, и моят неразделен FastForward (ако си нов, разделът ми за ревюта на музика, която рина с превъртане) тук изпада в безпомощност.
Alternative album artwork | myspace
Докато съм спял, RJD2 сe е нагърбил с китара и e стъргал с перце. Пригласял си е към акордите и за кратко е изменил на практиката да разклаща рапърските китки.
Ама наистина трябва да сте ме послушали, когато ви съветвах да си го запишете, след като днес сте склонни да носите Mayer Hawthorne на ръце.
Grand Adventure on a Central Station e микс на А. Tigah, посветен на култовия лондонски лейбъл Grand Central.
Защo МJ Cole да е голям? Може би, защото свири и на пиано:
За краткото му ново издание (EP), можете да се информирате от menta session.
Наподобява ранното творчество на US3, но какво пък … дали хип-хоп-a от старата школа е отживял? Или джаз-а не му приляга?
Великолепната тема Airborne, която припомням, за да насоча съзнанието ви на подходяща вълна.
Парче от най-известното дете коала, обитаващо не гори, а грамофони. Последните му скречове и саможертва отразих неотдавна. Провери!
Очарованието от работата на Shawn Lee и Clutchy Hopkins (заедно и поотделно) не се дължи на пръстите им, а на умове, тормозени от душевността на режисьор. Визия, която не спохожда мнозина музиканти.
В едно от получените писма наскоро, Robot Koch ме кани вежливо да чуя албума му Death Star Droid в juno. Същият представен изненадващo преди първоначално обявената за разпространението му ноемврийска дата. И така също, рекламиращ се успешно чрез визуализирането на Hard To Find. soundcloud
Zion I – The TakeOver is out now on Gold Dust. For a free track, check out their site
Туитъря не е толкова безумен, колкото очаквах. А съпоставен с фейсбук е меката на смисъла. Ако си музикален глист (като мен) и търсиш мека топлина (като текезесар след оран), това ще да е и твоето място. Там намерих и тепърва ще намирам синтезирана информация от първоизточник. Анонси за албуми, видеа и сетове. Там попаднах (преди 4 часа) на последен микс от Pilooski, чието участие на Park Live пропуснах. И ето че за мен моментът за реванш настъпи!
По-весело нещо не бях слушал отдавна ; )
Нали чувате? Сега го умножете мислено по 30 и ще сте на крачка от цялата забава в I Have Hands. myspace / The Bran Flakes’s Channel
Акълъ ми е на моретo, а ръцете – на полето. Ако и вашата ваканция все още се измъква, жестикулираща цинично от пропуснатия рейс, горещо препоръчвам да отморите с:
Sand To The Beach е фрагмент от албума Three Way Intersection на Ave.To (или Avenue To). Вашингтонската тройка, чийто член е Oddisee и е издала албума си през лятото на 2008, предлага инструментален хип-хоп и умерен джаз. Позната, но вече рядко срещана рецепта, в която лаунджът фигурира дотолкова, че да способства на парчетата им да зазвучат радиофонично. 8 от 10. myspace
DOWNLOAD: Ave.To – Future Funk (5 day promo)
ps/ хайде, можете и вие да раздавате оценки ;
С издаването на Bibio Warp най-после случиха на шанса да ме ангажират. (уарп - тебе – как пък не!) И то за дълго. Ambivalence Avenue, дебютен за лейбъла, но не и за артиста, ми въздейства, както лъчисто, така меланхолично и завеяно. Може би ‘замечтано’ е сред най-точните изрази, съответстващи на съдържанието, което ще окрили моментно и по-претенциозните (заклети) уарпаджии, жадуващи за електронен фатализъм. Накъсо: Bibio e сублимирал и това се долавя!
Малко се забавих с тази публикация за изданието, което Pitchfork оценяват едва с 8.3 от 10, но то е такова, че не страда от времеви диапазони и модни стремления. 10 от 10
Добавям и подходящ фон за музиката му, произведен пак от него. Bibio’s photostream. merci, evilo.
Седях на тревата и пееше Мария. Български народни песни по великолепен начин. Толкова, че хард-рокаджиите в съседство правеха паузи, за да й се наслаждават. Беше една чудесна вечер в градския ни парк. И бих искал да се пренеса отново там, върху тревата, но този път излегнат по корем, заровил лакти пред Martina Topley Bird. Евентуално, ако може.
Като всеки друг ден и в този се отбих при Анчеttо. На краткa визитация. Само че, днес там послушах музика и защото тя се радва, зарадван съм и аз!
Тя си пуска WhoMadeWho, я отвръщам с SimianMobileDisco. Квалитетна работа!
Вижте още SMD – AUDACITY OF HUGE. Сингълът, предричащ новия албум.
А в София какъв дъжд ни изплющя! Пълдин, Пиргос и Одесос, де сте репортерите?
Вероятно ще прозвучи отживяло, ако заговоря за притежание на музика върху физически носител, но както и да погледнем, едно е да заредиш набор цифрички в преносимия си плеър и съвсем различно, когато разглеждаш обложка, когато разлистваш чуждите мисли и долавяш трепета в разказите за възникване, издирване и адаптиране на чуждата и екзотична музикална същност. А когато всичко това е придружено от чудесно графично оформление и текстове на песни, пресъздаващи далечен бит, то добива уникалността, която ни отвежда при желанието да споделяме знанието за този продукт многократно.
Две седмици след получаването на албума, искам да благодаря на приятелите си, че ми поднесоха в кутийка тази живописна разходка, от Карибите през Латинска Америка до Африка, сътворена в Колумбия. И да пожелая на всички останали същата пълноценна среща с “варварската им“ музика. 10 от 10
Tradition In Transition излезе ексклузивно вчера, по-рано от очакваното, в etch shop.
Tru Thoughts Freebie: Quantic and his Combo Bárbaro – Arianita (Download HERE)
Няма да се впускам в разнищване на Novalima (което са осъществили вече 10 други блога), защото са заснели качествен клип, от който бихте преценили дали музиката им ще ви съпровожда това лято. Интересното е, че в ремиксираната версия на албума Coba Coba взимат участие популярни ди-джеи и продуценти като: Da Lata, Zeb, Faze Action, Seiji, Boozou Bajou и др.
Speech Defect is a hip hop group from Sweden >>>
DOWNLOAD: Speech Defect – Move Ta Dis feat. Kissey Asplund (5 day promo)
Това, семплите – голяма работа, от swing (?) пък щом са - засега грандиозна! Wax Tailor ще цъфнат с албум, когато ще броиме първолаците. Дотогава стискайте и каквото и да питат - Say YES!!!
Drift e страховито мелодичен! И това е основното, върху което ще градим повествование. Ще разказваме как отсъствието на семпли в назрялата повторно бийткултура не рядко дава свободата, нужна за създаване на експериментална атмосфера. Как умелата работа с машини може в пъти да надскочи произволното лабораторно упражнение.
Nosaj Thing можем да причислим към съвременните електронни дарования, които поднасят посланието си с „френскa претенциозност виртуозност“, присъща на Sebastien Tellier, с разликата, че в този си вариант тя е подкрепена от хип-хоп ритмика на силни времена. 10 от 10
Повече за артиста и продукцията му: nosajthing
DOWNLOAD: Nosaj Thing – Quest (3 day promo)
BONUS: Nosaj Thing – Light 1 (via scissorkick)
Нямало е лято да си мине без Make Jah Music. Нямало е песен да въртя повече от Retreat Wicked Man. За нея какви спомени имам, ех, връхлиташе ме младост. И няма друг албум като Shoot The Boss 1998, вече единадесета година. Дано Jon Carter e жив и дано не чука хаус – ха дано … ама надали за второто ;)
Lotek, но не Hi-Fi, а във версия за Windows. Контрол алт дел и сме три на нула. Както казва добър приятел, броенето започва, сякаш не е било. Абе, я, наздраве! :)
Beastie, Beastie, Beastie Boys. Неповторими! Въпреки оглозганото от дъвкане So What’cha Want и посивелите коси, независимо от The Roots.
Действието се развива по някаква си телевизия, в някакво си шоу, все детайли на фона на новината за задаващия се албум с евентуалното участие на Santigold. ‘Hot Sauce Committee’ coming in september, 2009
BONUS: Beastie Boys – Body Movin (Dave Wrangler Remix) (via ear it now)
Летен хит от “vолvо“ в края на тригодишната гаранция. E, и? Ами все така си върви, по мед и масло. myspace
Света на indie/pop музиката не пресилено мога да сравня с този на hip hop-a. И двата ми се струват нескончаеми. И защото първият от тях не ми сред приоритетите, логично е случайно да науча за Oi Va Voi. Оттам насетне логиката престава да бъде водеща и настъпва наслаждение.
Видеото е от последния албум, озаглавен Travelling The Face Of The Globe, 2009
DOWNLOAD: Oi Va Voi – Worry-Lines (от едноименния албум, издаден през 2007, благодарение на един чудесен блог)
via Noice! Podcast | click over the image
Подкастът от Dub Pistols идва вместо надлежната почерпушка покрай случването на Rum And Coke. Свеж албум, който би намерил място в плажната ви чанта, потракващ между очила и флакони с масло.
Edit: Не захващайте подкаста, ако не умеете да се любувате на брейкбийт с рейв синтезис. Миксът е удачен пример колко се разграничaват диджей сетовете от авторската продукция.
I Play My Kazoo e парче от последния албум на Grand Analog, разпространяващ се от днес.
DOWNLOAD: Grand Analog – I Play My Kazoo
via Ugsmag
?x3: Ще се доверите ли на мен, ако ви насоча към Extra Feeding 3. Ще го пробвате ли, както постъпих аз, след като ми бе препоръчан от evilo (10x). Ще стартирате ли безвъзмездната щафета, пренасяйки го и до други …
Jake One – I’m Coming feat. Black Milk and Nottz е само 1/27 част от пътешествието на къртицата Dj Mitsu the Beats. Juno
„Here’s the official video for Illa J’s track „Sounds Like Love“ from his Yancey Boys album, featuring beats produced by his late big brother J Dilla. Video directed by Dina Juntila“ myspace
план А:
Ето с това парче бих тормозил всички недоносчета, със свален гюрук и пращяща от наглост саундсистема ще им се прозявам невъздържано отдясно. Естествено ще си придам и важен поглед, някаква смес от отегчение и погнуса. Обаче! Докато се обзаведа с кабрио ще ми мине меракът да жонглирам с просташки епитети от паралелни светове.
Канадското дуо Тhunderheist току що изстена с първата си свирка, ашладисана от Big Dada. И му предвещават светло бъдеще през 2009. Стане ли така - всички ще припяват, не се ли случи, връщам се на съспенса от план А. myspace
Продължава да ми липсва желанието за писане, точно колкото се нуждая и от пролетното слънце. Когато трябва да почиваме и да се браним вяло от слънчевите ласки, всъщност вали. Не обичам да вали, не обичам и да ръми, общо взето харесвам водата само в морето и банята – толкова. Други нейни проявления ми действат минорно, без да твърдя, че знам напълно какво крие подобно настроение.
За for the music ще призная, че е озаглавено малко претенциозно, но е чудесен пример как спокойният дъб може да вирее в симбиоза с войнствения грайм (отчасти дъбстеп). То е поздравът за всички, останали в София. А провансът, според софийската терминология, е всяко местонахождение, извън пределите на столицата и също почти всяка непривична дестинация, тласкаща физиологията ни към супергеройски метаморфози.
Моята трансформация е доброволна и започва след броени часове. next one?
Малкото безоблачни и цветни дни можем да направим още по-ярки с оптимистичен бразилски съпровод.
Съществуването на тези странички от дневника на Nina Miranda разкрих благодарение на uv. И за Zeep съответно, при желание, ще прочетете тук.
А нищо от написаното за читателите ми в reader-a* не се е променило. Връщам се, заради семенцето съвест, което няколко дни прокарва своите пъпки и буйства пред окопа ми от плевели. Което поражда едновременно половинчато удовлетворение и абсолютно уважение към останалите неабонирани, но постоянни читатели, които не престанаха да „нахълтват в моя дом“, в очакване и търсене на нещо ново. Нещото, което всички наричаме музика, но всеки разбира по своему.
И така, посрещнете климатичните промени с подновяване на гардероба и изживявайте пълноценно всички мигове, които слънцестоенето и пърхащите флуиди могат да ви погодят.
Блогът ще си виси и няма да бъде изтриван, засега …
* теодор пишеше разни неща на разни теми, които само премъдрият гугъл рийдър помнеше и само абонираните четяха.
Много сантиментално стана тази вечер, че нали раздаваме милувки. А на позналите чий оригинал преправят Chicha Libre, дарявам си сърцето … (хо хо)
Повече за перуанска Амазония, кумбията и тези, дето „днеска“ я възпяват: myspace
Така сладко се отнесохме него път с Onra (без малко да напиша Омир, мани, тресе ме елинизъм), че пропуснах да предскажа, как пак се случва да я бистрим тази тема:
Onra: “This is 100% soul music, selected from original vinyls. I put a lot of my favorite songs in it… I didnt want to do the regular “beatmaker podcast” thing……. I think it’s boring and a lot of people do it better already. I called it simply soulful joints. There is no tracklisting.”
DOWNLOAD: Onra – Soulful Joints (33.46 min)
ps/ в случай, но и не само, че подобна музика ви гали по врата (до изтръпване), можете да се прoтегнете и малко по-далече: Shawn Lee – Soul In The Hole
За участията на DJ Vadim като гост ди-джей на родна сцена можете да чуете много противоречиви и не дотам ласкави оценки. Затова ще се абстрахирам от представянето му пред публика и ще коментирам само студийното творчество.
От сингъла Hidden Treasure, чиятo официална приемиера гласят за 9-ти април, става ясно, че предприетата реге/дъб посока в The Soundcatcher 2o07 (от BBE) не е случайна и дори се затвърждава, отдалечавайки отколешните фенове на headz groove продуцента (заблуждаващо название на стил, произхождащо от албума му Headz Ain’t Ready 1995) от настоящото му творчество. Продукцията му сега го доближава до почитателите на лейбъли като Tru Thoughts (защото артистите записващи за BBE са твърде многообразни, за да бъдат показателни), където съчетанията са волни, но често придружени с вокални партии, в компанията на фънк, джаз и хип хоп. Добавим ли и реге, ще знаем какво да очакваме от Vadim занапред!
ps/ Забелязах, че в картинно-музикалния плейър (не знам как се вика това мултимедийно чудо, ще простите), се изписва възможност за free download. Който се навие, ще му намери и колая (чалъм, цака и др. любими отживелици)!
Абе, Samie ми звънна. Викам й, Boxxxy, момиче, бре, що става? Потъна като кубинка у Дунава. Ааа, вика, до Куба не стигнах, ама да ти обадя, че съм сбрала всичките си музички в архив, вземи го пални тоя спейс, най-сетне, пък намини! Ооо, това е приказка, како, викам й. Отивам!
(сега, под секрет – тя, Боксито, се мисли за мъж, ама аз не я обезкуражавам. правя се на толерантен - полове, раси, голяма работа … Демокрация е! та, ако чуете да глашатайстват из града как KiNK я бил нахлузил като уондърбра, да не вярвате … хич!)
DOWNLOAD: Samantha Box FREE ARCHIVES
Би било пагубно за даден творец да не прогресира. Дали посоката ще ни допадне е толкова субективно, колкото са хората в същността си, колкото е тяхното изкуство!
За Briskey прогресът се свежда до две думи:
„Briskey is the musical child of Gert Keunen. With the new album before_during_after Briskey has headed into a new direction: darker, slower and an even higher soundtrack-factor; but at the same time it sounds stimulating, pulsing and dynamic. Cinematic postjazz.„
DOWNLOAD (via e-mail): Briskey – Le Désir de l’Autre
„Expect instrumental hip hop fusing breakbeats with psychedelia, prog rock, obscure samples, old jazz, blues, trip hop, soul and electronic bits. This is the new thing!“
DOWNLOAD: Podcast on ParisDJs
Първо: Чудесна обложка, напомня ромбоидите за голф; Второ: Не, не играя голф; Трето: Еvilo писа неотдавна по повод виетнамското бийтмаестро (прочети); Четвърто: Съдържанието на 1.0.8 изисква да харесвате поне малко Dilla, Madlib, Flying Lotus, Ras G и тн.; Пето: Няма извращения; Шесто: И да има, кратки са (до 2 min)! Седмо: Продава се в boomkat; Осмо: myspace
Сходни: Ocuban – Behave Decently; Bullion – Young Heartache
click over the image | via OM
Настоящият (и предходния също) албум на PAX & PRY може да се добие безплатно. И пак там може да се дари някоя стотинка.
Само да не се изненадате, че Discodeine са Pilooski and Pentile. Ама и хич да не се чудите – пак са те! Освен това, този ФЕН разказва увлекателно за всичките премеждия на d*i*r*t*y. Ще ви почерпи и парченце-две, ако му се отдадете …
За заинтересованите, WhoMadeWho ще раждат към края на месеца …
DOWNLOAD: WhoMadeWho – Тhe Plot (Discodeine Remix) via RCRD LBL
Hauschka: „Hey guys, i posted today a wonderfull made video by Jeff Desom. Hes is a great director from Luxembourg and this video has a very nice animated view of NYC in the 20s.“
Третия албум на Chris Joss оприличават с David Holmes и неговите композиции, озвучили кинолентите “Седморката на Блейк“ (така де, единайсеторката на Оушън). Другите ревюта пък посочват за извор на инструменталиста неизчерпаемата психаделия от 60-те, примесена с екзотиката на Азия, т.е. вдъхновението от Боливуд (Бомбай + Холивуд, в случай че не знаехте). Съвсем логично би било да свържем двете, но и да проверим написаното. Да се настаним удобно и да натиснем play.
Направим ли го, ще слушаме 12 теми, всяка от които изключително музикална, наситена с ноти и действително отнасяща се с реверанс към неувяхващата филмова музика от недалечното минало. Ще чуем индийските ситари, фънк, джаз, а дори и рок аранжименти, и ще си припомним, че Joss е, ако не единствен, то един от малцината съвременни музиканти (на прима виста се сещам за Espen Horne с BHE и Shawn Lee), владеещи скокове във времето. 10 от 10
Sticks се издава от ESL music и е вече в продажба.
DOWNLOAD: Chris Joss – Charmer (for 3 days only)
The brand new видеото (към края на февруари) от CunninLynguists е режисирано от Kno and Matt Hobbs (Vital Films). Явява се продукция на Kno с участието на емситата Natti и Deacon The Villain и е първи сингъл от предстоящия им двоен албум. Stay tuned!
Как се танцува swing? С поличка до коленце и гащи за пред хора! А как се слуша swing? Всякак, макар че ако ги проснете пред мен тия ми ти кюлотки и аз ще се принудя да покажа туй-онуй.
Иначе Slynk, агентура на Goodgroove Records, е кривнал от пътя (така твърди за селекцията) и е драснал един микс, който не ме оставя в покой вече втори ден.
Време е да чуете и вие:
01 Juke – Swing City
02 Tuff Love – Haus Am Wald
03 Kormac – Scratch Marchin
04 Flow Dynamics – Tremendo Boogaloo
05 Los Rumbers – Que Me Quiten Bailao
06 Mr Scruff – Blackpool Roll
07 Sono Rhizmo – Mambocito Mio
08 Jazzhole – Free The Robots
09 Benny Goodman – Sing Sing Sing
10 Slynk – Four Breaks (Unreleased)
11 Mamaluke – The Plant (Beatphreak Remix)
12 Los Rumbers – Flame & Co
13 Matenlo – Chic
14 Basement Freaks – Gypsy Breaks
15 Dunkelbunt – Cinnamon Girl (Instrumental)
16 Wicked Lestor – Skeewiff’s Batucada Dub
17 Beatfanatic – Mas Que Malandro
DOWNLOAD: Slynk – Swingset
_____________________________
на снимката e изтипосана баба му на Слинки
bruv, ще ставам известен, ко ли не – то аре прочут. да не се хваля, ма ми писаха оня ден от канадско. dig-али ми блога и докато се чудех какво ще му дигнат точно, щото ратито си го следим непроменено, разцъках линкчето, дето беха изоставили. раздават от takaba records пичовете подаръци: безплатно промо с коварен рап и некви мрачни щуротии. сега, за да не се хваля повече, а и щото някак си се чувствувам Уважен, ще трябва и вие да четете, туй що ме изкьорави, което за по-голяма прегледност ще прекопирам педантично:
„Whats up bruv, we dig the Mr. Bronco blog ..
Below is a link where you can download a copy of our latest release, the new Modulok album ‘Cities and Years.’ ..“
Най-добре от рано да си чистим сметките (обикновено преди да хвръкне тапата), че после само от уважение не се живее. А Onco промото, става ясно, нема да даде. Щото никъде изрично не са го подарили. Това дето може да се стори и дори ще направя е да не прекъсвам повече мислите на нам далечната кленова бригада, да заявя: „братя, тоз не е моят хип-хоп“, но и да покажа съществуванието на тези люде, тяхната воля и мрачна харизма.
„Also, Modulok will be performing in Skoje (вероятно авторът има предвид Скопие – бел.ред.) in late May and we are trying to arrange a concert in Bulgaria, if you have any advice or can help in this regard please let us know…“
Последното изречение важи най-вече за тия рапъри с връзки, дето се терзаят с българската младеж. Да я организират, развеждат и гнетят с подобия на гореспоменатите шампиони, а сигурен съм фенове ще се намерят и артистите от този лейбъл всячески ще изкълват. Жалко само, че Onco носи мокасини и тук историята свършва!
www. takabarecords. com
www. myspace. com/takabarecords
*** Modulok & Noah23 – WORLD TOUR – May-July 2009! ***
_________________________
*onco blof = bronco blog, сиреч това ще да е новият ми блог, напрегнат между бузите и просъскан в ефира от рапърско чене, пестящо букви. е, и?
източник: http://www.kraftfuttermischwerk.de
Няма разумен довод, с който да си служим, оправдавайки любовта си към музиката, така както няма в емоциите разум.
Затова и този път ще се отдам напълно на чувството, което ме спохожда докато съпреживявам вълнението на музикантите, създали Banquet Of The Spirits. И никак няма да съм длъжен да консервирам съдържанието, да го ограничавам, залепвайки му етикета. Единствено, за да е възможно следващият да го разпознае. Защото даже да го проумее, след като е научен да чете, следващият няма да го разбере, ако не го преболедува. 9 от 10
За Drum Brothers тук съм, за да не пропуснете. За изложбата на Nasimo обаче нямам грижа!
Edit, june 2009: IMPORTANT: FOR ALL OUR FANS, PLEASE READ IT.
Hi,
Due to problems we have with another band called drum brothers, we unfortunately have to change our band name.
Drum Brothers still exist but we’ll just use another name.
The album will be normally released in november ‘09.
That is the reason why the new 12′ inch is delayed
you’ll be informed of the new band name as soon as possible
Peace
Arshitect, Atom, Guan Jay & Permone
Норвежкото дуо Röyksopp ще празнува юбилей!
Празникът за 10-те години ще придружи излизането на Junior (23.03.2009 от Astralwerks). А за пилотния Happy Up Here казват, че напомня Eple. Според мен напомня тях, а те толкова си могат, но точно колко ще разберем след месец, с участието на Lykki Li, Robyn, Anneli Drecker и the Knife’s Karin Dreijer!
Първоначално мислех да споделя ремикса на Breakbot, но няма да го правя. Заглавието запазвам тенденциозно.
„Video directed by Syd Garon & Paul Griswold, featuring the artwork of Shepard Fairey“. Последният известен като OBEY GIANT и отговорен за лика на Обама, обложките на Gaslamp Killer, Z-Trip и др.
Дебютът на N.A.S.A. “The Spirit of Apollo“ ще излезе в орбита на 17.02.2009 г. и ще се движи по следния маршрут:
01. Intro
02. The People Tree (feat. David Byrne, Chali 2na, Gift of Gab, & Z-Trip)
03. Money (feat. David Byrne, Chuck D, Ras Congo, Seu Jorge, & Z-Trip)
04. NASA Music (feat. Method Man, E-40, & DJ Swamp)
05. Way Down (feat. RZA, Barbie Hatch, & John Frusciante)
06. Hip Hop (feat. KRS-One, Fatlip, & Slim Kid Tre)
07. Four Rooms, Earth View
08. Strange Enough (feat. Karen O, Ol’ Dirty Bastard, & Fatlip)
09. Spacious Thoughts (feat. Tom Waits & Kool Keith)
10. Gifted (feat. Kanye West, Santogold, & Lykke Li)
11. A Volta (feat. Sizzla, Amanda Blank, & Lovefoxxx)
12. There’s a Party (feat. George Clinton & Chali 2na)
13. Whachadoin? (feat. Spank Rock, M.I.A., Santogold, & Nick Zinner)
14. O Pato (feat. Kool Kojak & DJ Babão)
15. Samba Soul (feat. Del Tha Funkee Homosapien & DJ Qbert)
16. The Mayor (feat. The Cool Kids, Ghostface Killah, DJ AM, & Scarface)
17. N.A.S.A. Anthem
От ANTI- (лейбълът, който издава албума) ни предлагат да слушаме „Money“, колкото пъти пожелаем.
DOWNLOAD: N.A.S.A. – Money
N.A.S.A. @ myspace
Shepard Fairey @ youtube
Розово фламинго, а подире му куче динго (хиената не се римува).
О, прочувствен щрайх - просълзих се!
Но нищо, нека Cinematic не приличат на Coldplay.
И да се обичате, много … като птички във филм на Disney!
Парчето е от албума When Machines Exceed Human Intelligence на Harmonic 313 (Dave Brinkworth & Mark Pritchard), издаден за Warp и разпространяващ се от 06.02.2009 г.
review: flyglobalmusic
брато,
слушам Mr Loop, що овърша половин Великобритания, сумирайки „милион и едно“ емсита.
в The Bury All – 40 минути здрави бийтове, с маниашки семпли от кралския двор (ала Psycho Realm) …
а друг е Daddy Skitz/Dj Skitz, дето тия дни ще кацне при военните със самолета. инхалирай и си зeми жълтата виза … че как ш’се познаем ?
ай!
DOWNLOAD: Мr Loop – Satisfaction Part 2 (Feat. Humble Pious J Soles Dr Cerberus 777 Reminisce And Beit Nun) (the link will be deleted after 7 days)
Q- Burns: A super-eclectic slow motion disco DJ mix recorded for the Sick Moves channel on Samurai.FM
Q-Burns @ discogs
Parisdjs ексклузивно ни поднасят лежерен и мелодичен реге микс на Honey от Grant Phabao. Досега парчето съм слушал във версии на Dj Day, Aeon, Captain Planet, Little Brother, Clueless (dubstep) и кой ли не, но представената преработка попада сред най-добрите.
DOWNLOAD @ parisdjs: Erykah Badu – Honey (Grant Phabao remix)
Хората винаги са ме удивлявали със спобностите си. Някои от тях със своята, намираща артикулацията на Ian за чудовищна, а захвата му на флейтата за неприемлив и оскърбяващ инструмента. Способности, всякакви и капацитети – разни. Ian Anderson обаче е един и кусури не търпи, дори и да приемем, че не държи инструмента си правдоподобно!
Jethro Tull съществуват и днес, с творчество, повлияно от цял свят.
ps/ занапред ще отделям все повече внимание на музиката, която не бива да забравяме и често пъти е по- истинска и качествена от модерната й наследница.
Ето, затова обичам Stones Throw! Такава мазнотия са извадили, че тушира всякакво коравосърдечие. Mayer Hawthorne е най-влажното име, което следва да запаметите!
DOWNLOAD (links):
Mayer Hawthorne – Just Ain’t Gonna Work Out (original) при pinglewood.com
Mayer Hawthorne – Just Ain’t Gonna Work Out (Astronote remix) при moovmnt.com
Какво мислите за последния Just A Souvenir е без значение, защото кацна ново 6!
Точно толкова са темите в EP-то Number Lucent, което олицетворява завръщане към rave-a от 90-те. Без да прекалява със скоростта на ударите (справка: прекалено е над 180-200 bpm), Squarepusher e наблегнал на хармониите, които са донякъде увличащи и напомнящи отминали години. Колкото абстрактни, толкова с progressive rock (някои го наричат джаз) маниер, темите варират от breakbeat през безумен и начупен drum and bass до happy hardcore (rave).
Имам известни съмнения, че двете издания са едновременно заченати и само търговски трик ги прави породени, но ще пренебрегна догадките си в полза на безплатното промо, великодушно отпуснато от Warp!
To receive a free MP3 of Squarepusher – Illegal Dustbin from the EP ‘Numbers Lucent’ (released 19th Jan 2009) please signup below and the link will be emailed to you.
Има електро, има и вода! Вода, която ни плиска у дупето и електро, което комбинирам с шит. Хубавото е, че все още има H2O, коeто пием, както и недвусмислено електро, в най-чист вид.
За водата изчерпвам темата, защото не съм угрижен екорадетел и твърде малко я възприемам като бутилирано средство за утоляване, а продължението на мисълта ми неизбежно ще ни срещне с последния двоен албум на лондонското дуо Hexstatic.
В албума Videos Remixes Rarities няма да чуем нищо революционно, по отношение на съвременната електроника, но има няколко ремикса, които ми напомниха колко добър може да бъде този стил и саунд. Фаворитът е Hexstatic – TLC (Ivan L. Remix), а дискът се състои от две части, като втората е DVD, съдържащо всички клипове на формацията или visual works, както е модерно да казваме.
Повече за изданието можете да научите от parisdjs
Преди няколко часа слушахме на живо версия на мексиканската класика Cucurrucucu Paloma, изпълнена от формацията на Вельов Tumbaito. Вероятно повечето от нас са я слушали и по-рано, но по-интересното е, че тази любовна балада (предполагам, защото не бих могъл да си преведа от испански) е станала световна класика, увековечена от редица големи изпълнители. Като започнем с мексиканската прима Lola Beltran през 60-те и стигнем до бразилския композитор Caetano Veloso в наши дни. Бях сигурен, че съм я слушал и в изпълнение на Demis Roussos (като Aphrodite’s Child), но не можах да открия нищо, което да ме разубеди, както и обратното.
Предпочетох да покажа клипа с версията на Pedro Infante, защото той самият е бил мексиканец и твърдо вярвам, че неговото изпълнение е най-близо до оригинала, написан от Tomás Méndez, неизвестно кога.
Песента е поздрав за Majah, както и за всеки, комуто хареса.
Блогa списвам като вестник, на чийто бели странички откроява се позиция. Има нещо, но не е така доловимо като Niggaz With Attitude, за които просто се сетих рано сутринта, крачейки към парещата извара, всред кучешкия произвол.
Инак „Rolling Stone ranked N.W.A. 83rd on their list of the „100 Greatest Artists of All Time“ (wikipedia)
Нали, избягвам да се смея, сочейки … ама понякога човещинката надделява и възсяда възпитанието. Например преди минути се посмях зловещо (макар и под мустак), а после, по-късно, изопнах бърните от недоволство. И тази твърде непривична за случаен наблюдател смяна в настроенията си дължа на музикалното събитие Spirit Of Burgas.
Смехa донесе класацията поместена на сайта им, която съдържа безкраен (9 страници само, засега) лист с артисти /музиканти, ди-джеи и тн/. Но не бързайте, още не сме стигнали до забавната част! В проточилия се именник ще видим изброени музикантите, които бихме желали да срещнем предстоящо, в продължението през тази, 2009 година. Смешното е, че се получава какафония от вида “BG vs WORLD“, изглеждаща що годе така: Michael Jackson, Milen, Tiesto, Toni_88, …, а недоразумението се състои във факта, че самите вие бихте могли да се добавите и сетне да гласувате за себе си (веднъж). На коя кофа свирите (барабанисти на кофи дал Господ) и в коя махала, тези са подробности, в които няма да се вглеждаме.
А що посърнах?
Защото, след обстойно ровене, не открих своя талантлив приятел KiNK. Никой не се е сетил за него. Или малко го познават. Въпреки, че миналото лято свири след Andy Cato (Groove Armada), представяйки и собствена продукция (видео: http://www.youtube.com/kink303). И тъкмо се разделихме с негодуванието, по живо, по здраво, добавяйки името на KiNK сред участниците, когато за нещастие попаднах на електронен продуцент от България, събрал да кажем 1500 от общо 1800-те подадени вота досега. Зная, че борбата с машините е несправедлива и предполагам, че рано или късно ще доминират, ама нека бъдем реалисти и преди всичко хора понастоящем: Josh Wink - 6 гласа, еди-кой-си – 1500!
Той, моят призив вече прозира и ще ви застави да гласувате не за кой да е, ала това вие ще направите съзнателно и надявам се - без външна провокация. Изберете когото искате, според личните критерии, но помнете - ще гласувате веднъж, особено ако не владеете езика на машините.
Лека вечер!
Скандинавските страни са пословични със студ, самолетни двигатели и екстремен джаз. Финландците Astro Can Caravan са следващите музикални уникати, които не се наемам да оприлича!
DOWNLOAD: Astro Can Caravan – Meteor Shower Geel (4:17)
Новото при mrbronco е, че ще качвам по едно парче от някои албуми, предизвикали интерес, и ще предоставям линк за теглене. Линкът, разбира се, ще е активен около седмица след момента на upload.
Ето и съвсем кратък списък на музикантите работили над 21st Century Drifting Episode, издаден през 2004 г.:
- Otto Eskelinen / piano, organ, accordion, synthesizer, bandoneón
- Pharaoh Pirttikangas / synthesizer, guitar
- Joonas Hytti / trumpet, euphonium
- Tuomas Eriksson / trombone
- Joakim Berghall / soprano saxophone, alto saxophone, tenor saxophone, baritone saxophone
- Tomi Kosonen / tenor saxophone, baritone saxophone
- Veli-Pekka Parkkinen / clarinet
- Suvi Pappi / bass clarinet, flute
- Arvi Hasu / bass
- Niko Votkin / drums
- Jari-Pekka Hautalampi / drums, percussion
- Torsti Tuovinen / percussion
- Jarkko Pellikka / trumpet
- Samuli Peltoniemi / trumpet
- Artturi Taira / alto saxophone, baritone saxophone
- Tapani Varis / baritone saxophone, bass
- Henna Karhunen / oboe
- Emil Luukkonen / electric piano, synthesizer
- Pentti Dassum / guitar, mandolin
- Jape Karjalainen / percussion, bass
- Teemu Mäenpää / percussion
- Rasmus Pailos / percussion
А повече за формацията можете да научите на: http://www.astrocancaravan.com/
Калин Вельов е известен със своите перкусии, Dj Oto с отличните си миксове (Groovy Sessions), а Tumbaito …хм…ами той/те нека да ни изненадат!
После-парти-слов: Отлично представяне на Tumbaito i Veliov, представляващи цяла формация от близо 7 или 8 музиканта, в това число – два тромпета, един тромбон, пиано, перкусии и бас, и свирещи кавъри на най-познатите и завладяващи кубински песни.
В случай, че не сте присъствали тази вечер и ви попадне покана за тяхно бъдещо участие, посетете мероприятието без колебание.
Техен аналог са музикантите от Инфинити, за които обаче не успявам да открия информация. Попълнете докладна (коментарите по-долу), ако сте ги срещали из клубните афиши напоследък. Ще бъда благодарен, чрез „предварително благодаря“. :)
Walmon – Lost And Found (demo, 2009)
Ако парчето ви допадне и желаете да го слушате без ограничения във време и пространство, сигнализирайте тук.
Скоро си говорихме с приятелка за стилистиката на времето, за циците (заместете с гърди, ако предизвиква пуритански трепет) и тяхната естетика през почти всяко от последните 4 – 5 десетилетия. Не мога да знам (не ме и вълнува) кога за първи път човекът е посегнал към своето физическо преображение чрез изкуствено „облагородяване“, но докато през 90-те, траещо и понастоящем, бяха актуални силиконовите протези, то през 60-те циците са били символ на сексуална революция и са носели своя естествен чар. Достатъчно е да разгърдим мъжки списания от периода и да прелистим двадесет години, ала прикривайки датите, за да стигнем до подобен размисъл. Циците от шейсетте са фетиш, революционни – тогава, а днес -лъхащи на свян и отколешна, но същинска еротика.
Това, обаче, май всички знаят!
Знаят го издателите, посяли първообраза, знаят го и музикалните продуценти, които все повече се връщат към визуалната есенция от тази епоха. Ползват я по предназначение за музика, също изтръгната оттам, която експлоатират максимално.
Френският лейбъл Tour Eiffel Records например се справя блестящо с възкресяването на шлагери и повторното им обръщение в наши дни върху 7 инчови плочи, от които не трябва да соча фаворит.
LE HIPE HOPE !! on 7″inch EP
the 2nd TOUR EIFFEL REC.’s release :: OUT 1st december 2008
„a disturbed french boogaloo clashing 60’s organs & upbeat tambourines based on a genetically modified Wu Tang acapella… when B-boys meet the boogaloo !
on the flipside, „Made in France“, a bizarre boogie-rythmatic speaking tune featuring a french woman of 1968 trying to understand the complexity of the european market process… errrr….“
www.myspace.com/toureiffelrecords
* музикална селекция: Funkusion
Foma на прима виста – експериментален фон. Foma, втори път – наслоява своето въздействие. Бре, тая Foma – трети и последен – плъзва бийтове, чурулика и припуква върху същия дълбок и синтетичен фон. Не съм сигурен какво Lukid си въобразява с албума, но до мен достигна цялостен и завършен продукт, със своя плавен и почти неуловим възход (изключенията са Veto и Saddlebags), със леките си скоци и приглушена електроника, обогатена с мънички, но бликащи детайли. Уж е монотонен, a търпи развитие, уж е експериментален, а е противоречиво смилаем, уж нямаше да ми хареса (както се получи с Onandon), а не стана така. Много повече – слушах го през целия следобед.
В надпревара за поръчки - при boomkat
* трябва да се изпита на слушалки, ефектът, мисля, ще е пълен.
Декемврийските заглавия от предходната година ще ни надзирават зорко, за да не местим календара. А не бихме си го и помислили, ако узнаехме че Luke Vibert (ака Wagon Christ/Plug) е отбелязал в Япония.
Засега preview в juno, по-късно две думи.
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
Изслушаните две плочи, от общо три 12“, образуващи CD-то, свързвам с почитателите на Wagon Christ и по-малко с Luke Vibert, макар да осъзнавам, че разчленяването на образи тук е непосилно. Няма обаче крайни експерименти, а само познатата и най-представителна част от творчеството му, или: класически дръм секции, лека електроника, с типичните хармонии на границата на фалцета (запазен символ) и тунинговани вокали, впрочем присъстващи в едно парче. Едва ли Rhythm ще се яви своеобразна кулминация в развитието на този продуцент, но слушането е препоръчително, както винаги! И покупката желателна, когато може.
Не се сдържах и го попитах – Абе, ти с тениска на Stones Throw ли си? Пепи оголи резците си и кимна утвърдително. Усмихваше се, защото успях да разчета. Мигове по-късно го залових, че не е дотам въвлечен в миниреволюцията на звукозаписното студио, а фокусът бе изместен към една Toshiba (или Hitachi, наистина не запомних), над която Пепи издевателстваше. Всъщност той ще става диджей и го заявява съвсем отговорно, ала през усмивка до уши. Желанието му е несломимо и всички сигнали сочат към заветната развръзка. Ако сега чегърташе хип-хоп класика от 1994-та, то бъдещето се дефинираше с поне една каса винили, чакащи своето време и готови да преплуват океана. Но дори събитията да не изминат най-краткия път, както на него му се иска и вече както на мен, защото Пепи сее спонтанен заряд и позитивна зараза, той не ще се обезсърчи! Каквото и да предприеме, но докато гледа със сърцето си!
Тази ще е и последната ми публикация за 2008-ма година, с пълното съзнание, че ви зарязвам в скута на беловласия педофил, коледното му нашествие и празничната содомия. [fuckin' midgets?!]
Martin Streng ака Mr Confuse, оставил диря с компилациите Brazilectro, пусна в обръщение дебюта Feel the Fire в началото на есента. Албумът съдържа 14 теми и почти равен брой музиканти, работили над него. А авторството за всяка от темите принадлежи на различен екип.
В албума можем да чуем всичко, което следва да очакваме. Брас секции допълващи идеално и подсилващи вокалите (синхронът е озадачаващо добър на места), плътни и динамични бас линии и разбира се – ударни, с които би се гордял всеки съвременен диджей, пласиращ това звучене. Отчитайки заглавието трябва да се съглася, че орган (инструментъ, не анатомични части) така не ме е парил от доста време насам. За маниаците го има и във версията hammond.
В Feel The Fire можем да отличим: Going Somewhere – up tempo инструментал с доста разигран ритъм и много позитивна мелодика; It’s Just A Blues - което е всичко друго, но не и блус парче (съпоставено с т.нар. блус на Алис Ръсел е направо комета), с възхитителна вокална партия и вдъхновяваща оркестрация върху down tempo бийт; When I Hear Music – просто шлагер, хит или както там го наречете, с потенциал за чело на всяка музикална (и даже комерсиална) класация и Imovel с джаза си от латино-американската издънка.
Вместо да се оправдавам за позакъснялото ревю (щото за тези неща се пише овреме), ще ви предложа актуалния dj promo mix на Mr Confuse. Приемете го за комплимент от Parisdjs и цъкайти връз имижа…
Двамата унгарци от Gelka, присъствали нееднократно в Cafe Del Mar, пуснаха в края на лятото своя дебют Less Is More, в който откроявам две неща: хармонична музика и чудесни вокали. Това обаче е в общи линии, другото ще трябва сами да доловите. При всички случаи, албумът е подходящ за поднасяне в студени вечери с топло мляко и щипка канела, в приятната и тиха компания на няколко запалени свещи. Все пак е chill out и отпуска. И все пак одобрен от Nightmares On Wax.
* Хората, които ще харесат това, следва да потърсят и Pit Baumgartner – Tales Of Trust
Бих ви казал, ако си спомня, но истината е че от онзи разговор са останали само неколцина фрази, запечатали в главата ми следното: „…., чуй! Или ще ги харесаш от раз или пък никога. Средно положение няма!“ Спомням си също, че разът се удвои, после потрети и там някъде решихме да спрем. Не ми харесаха.
В момента се напрягам, за да възпроизведа името на групата или човека, с когото разговарях, ала безуспешно. Пък и не ми харесаха, нали? Е, почти същия диалог можем да проведем и за късите, но състоятелни албумчета на Mr. Chop, тъй като днес имаме промоция: „„The Infinity Machine“, taken from Mr Chop’s new EP „Lightworlds“, mixing fuzzy psychedelia, electronics, cinematics, funk and jazz for some heavy dose of mind-expanding tripping music!„
Download: Mr Chop – The Infinity Machine
Пък, ако не ви хареса, вече знаете, свободни сте да го забравите. И какво по-хубаво от възможността да заличаваме това, което не ни се нрави?!
via parisdjs
Новият рекламен клип на Nike (някои ги наричат Найки) е озвучен с музика на Cornershop. Група, която отвикнахме да срещаме след нашумелия през 1997 сингъл Brimful of Asha. Както ще видите в рекламата монохромната визия, талкът и текстът изнасят спектакъл, идеята (Candyman) е повече от добра, а марката може само да се гордее.
Just Do It, независимо че съм обут в Adidas!
Download the track: Cornershop – Candyman
via scissorkick
По-актуалнa от Bomb The Blocks е само къдравата и насечена версия на калифорниеца Lorin Ashton, a.k.a. Bassnectar, на парчето Lift Me Up, декламирано от Zion I & The Grouch.
Както можеше да се очаква – този е чудесен подкаст, изтръгнат от сърцето и смесен с ръцете на Danilo Plessow. Талантливият продуцент с псевдоним Inverse Cinematics и алтер его Motor City Drum Ensemble.
Tracklist
01. Jayson Brothers – All My Life (MCDE)
02. C2C4 – Specimen 4 (Moxie)
03. Endangered Species – Endangered Species (Strictly Rhythm)
04. Rick Wilhite – Get On Up!!! [Theo`s Late Dub] (Apricot Records)
05. D`Ran D`Ran D`Ran – D`Ran (Rockwell)
06. Rick The Godson – City Bar Groove (Music Is)
07. Mystic Slot – No Way Back (Black Cock)
08. Boogymann – Memory (Superhuit)
09. Motor Bass – Flying Fingers (Different Recordings)
10. Motor City Drum Ensemble – Untitled Demo (MCDE)
11. James Duncan – Untitled (Le Systeme)
12. Octave One – Modernism (430 West)
13. Aybee – You In Love (Prescription)
download now w/o membership.
Все още ли не сте регистрирани в Resident Advisor? Хайде!
Обикнеш ли веднъж афробийта, невъзможно е да го разлюбиш!
Когато преди години „срещнах“ Fela Kuti, си наумих да сглобя по-голямата част от пъзела, разкриващ този свят. Не след дълго се убедих, че винаги остава поне едно парче, което ми убягва. И че интернет не е всезнаещ. Установих, че задачата е непосилна, ако не пътуваш и най-странното е че това не ме сломи, напротив – само подсили желанието ми да разширявам и затвърждавам знанията си за тази музикална култура.
Оказа се, че освен родените и закърмени в западната част на Африка музиканти, съществуват редица последователи от Америка и дори Европа, които не по-малко от слушателя копнеят тази музика и много повече – правят необходимото за запазването на традицията, служейки си със завещаните изразни похвати.
В същността си афробийтът съдържа много елементи – от ритуалните барабани и специфични перкусии до внесените от Fela Kuti в резултат на експериментиране фънк и джаз аранжименти. Би могло да се предположи, че всяка следваща и наситена с импровизации тема ще отегчи човек, но това практически не се случва. Въпреки, че този музикален жанр е като наниз от стилове и добива огромна популярност през 70-те, той не става комерсиален. И макар мнозина да са повлияни в творчеството си от него, днес само шепа хора продължават да го поддържат и разгарят.
Миналата година ви представих скитащите из Европа Aiff, а в тази публикация находката е щатска и недвусмислено наречена Chicago Afrobeat Project. В интервю членовете на формацията признават, че ползват основата на класическия афробийт, която обаче се стараят да доразвиват. Дали тази музика ще прогресира и до каква степен е трудно да се прогнозира, но сигурно е че спрямо едноименния албум от 2005, в настоящото издание Move To Silent Unrest ще открием много повече джаз и не по-малко афрофънк. Освен, че и двата албума са очевидно високо оценени, струващи си слушането, същите се явяват и задължителна придобивка за малцината взискателни фенове!
Ето и две от шестте теми, предоставени от музикантите на сайта им:
Superstar Pt.7 – вдъхновяваща афроджаз интерпретация на парчето, създадено от канадеца Kevin Brereton а.к.а. K-OS през 2002 г.
BMW feat. Fareed Haque
* ако това ви допада потърсете и Fanga – Natural Juice
Срещу името Basement Freaks всъщност подписи раздава само продуцентът George Fotiadis. Грък, който пребивава в Кьолн и намира начин да овладее носталгията по балканите. Веднъж, обикаляйки фестивалите наблизо и тези по-далече, и втори път – партнирайки си с Kosta Kostov в прохождащия тазгодишен проект Тhe Balkan Express Sound Systema.
През ноември имахме възможността да чуем Kosta Kostov и Balkan Express на живо, както и да преживеем небивалата досега на българска сцена балканска музика, римувана с лакти и тактуваща си с електроника. Получи се гореща (въпреки че никоя не се разгърди) и трогателна вечер, с циганска пъстрота и българско гостоприемство.
Междувпрочем и двамата засегнати музиканти виреят в Kьолн, което е достатъчно условие и обяснява перманентното нагнетяване на градските саундсистеми с балкански мурафети. А признакът, който прави Basement Freaks обещаващ продуцент, е сполучливото съвместяване на твърде познатите сами по себе си: funk, breakbeat, dub и reggae.
Абсолютния удар ще нанесе премиерата на парчето Ya Need A Funky Band feat. Quasamodo от лейбъла SunsetSoul, която се отлага едва за февруари 2009 г., въпреки че отдавна заема място в няколко диджейски листи с етикет tba/unreleased. Tова, както и очакваните други 4-5 заглавия, ще се тиражира само на винил.
Последни, но не и по значимост, идват двата микса, които Basement Freaks e оставил на произвола на гостите в myspace.
* чуйте и заглавието от SunsetSoul - DA WIESEL – Shotgun.
Срещат се две вампирчета със затапени уши, едното казало:
- Абе, баце, ти на к’во си?
- ‘Ми на Pulshar, братле - чуй, пеят за баща ни.
Новото на The Prodigy било като новото на Pendulum, ама не съвсем. Ни старото преди, ни по-новото после, бяха като нечие друго. Сега - Електро-пънк с груув на евроденс. The Prodigy се превърнаха в халтура - честито!
Тия рапъри не разбраха, че там дет потекли са мангизи, хип-хоп вече не расте! Идват с 7-ми студиен албум, канят половината Wu Tang и се кичат с оклюмалите лаври на KRS One. На това отгоре ще ми благодарят за съпорта (подкрепата) и нетърпението да ги слушам отново.
Какъв съпорт, бе, чичо Сермон и чичко Смит. К’ви пет лева с лихва, те парите се деноминираха хиляда пъти, докато ви нямаше! Доларът падна, а платината ви на стената клеяса (нищо че благородните метали не ловят патина) и келеши разни ви изместиха. Пък и не бяхте ли вие тези, дето снимахте този клип и пропагандирахте стриктен хип-хоп през 1992 г.?
Ай сиктир!
Ако ми се занимаваше с глупости, горното щеше да е част от писмо до EPMD, по повод последния им напън, озаглавен We Mean Business – каква игра на думи само.
Същото касае и чичко B-Real, дето е заснел една захаросана чекня и смята да ни помете с нея. За пенсионера Everlast пък хич не ща да почвам (те щото тази година всичките се изредиха да ни сюрпризират), с неговите акустични дръзновения и кънтри-рок мотив.
60 минути миксиран рок. 60 минути назад във времето на психаделия и Уудсток, много преди рокът да се разлигави, опорочи и добие метросексуални краски. И всичко това поднесено от DJ Format. Продуцент, който не се нуждае от био. Juno
Най-сетне прогоних болестта (почти) и най-после си починах (напълно). Жълт кантарион, лайка и г-ца Torrini – какво пък, неделя е …
Eдва сега научих, че белгийският композитор е починал от рак в края на септември. Маестрото, неразривно свързван с Blue Note rec., е потеглил към отвъдното на 66 год.
Последният албум на джазмена Marc Moulin се казва I Am You и излезе през януари 2007 г. Едва ли има по-добър начин да запомним творчеството на този голям музикант!
Светла му памет!
GЕТ FAMILIAR pres. by Switch and Sinden e 43-тото декемврийско издание на клуб Fabric в Лондон. Дискът е миксиран от Graeme Sinden и дава извънредно точна представа за съвременната клубна музика. Или поне допълва моите виждания за такава – изпълнена с разнообразни ритми и варираща в относително широк спектър от стилове. В конкретния случай: house, electro, fidget, grime, dubstep, bassline, hip hop и дори breakbeat.
За музиката, която представят във вечерите под името Get Familiar, Sinden казва: “I’ve always been interested in the idea of world-music-meets-dance-music – I explored that a lot on the mix. I decided to make a very current, present-day CD, there aren’t too many old classics or throwbacks; It’s really about what’s going on in clubland right now. It’s just future jams, the kind of new world sounds you’d hear at any Get Familiar night at FABRICLIVЕ“
Tracklist:
01. Juiceboxxx & Dre Skull – Center Stage
02. Yo Majesty – Club Action
03. Aquasky feat Acafool – Have A Good Time (The Count And Sinden Remix)
04. Armand Van Helden – This Aint Hollywood
05. Scottie B And King Tutt – African Chant
06. Mujava – Township Funk (Sinden Remix)
07. Tigerstyle – Balle! Shava! (feat. Vybz Kartel, Mangi Mahal & Nikitta) (Sinden Remix)
08. MixHell – Highly Explicit (Brodinski Remix)
09. Buraka Som Sistema – Luanda Lisboa
10. Radioclit – Secousse (Instrumental Version)
11. Alan Braxe – Nightwatcher (Show Me) (feat. Killa Kella & Fallon) (Instrumental)
12. Joker – Gully Brook Lane
13. JME – AWOH
14. Skream – Fick
15. Zomby – Strange Fruit
16. Caper – Hybrid
17. Project Bassline – Drop The Pressure (The Count & Sinden Remix)
18. Piddy Py – Giggle Riddim
19. Roisin Murphy – Overpowered (Hervé & Roisin In The Secret Garden Mix)
20. Machines Don’t Care – Beat Bang
21. Kudu – Let’s Finish (Sinden Remix)
22. M83 – Couleurs
23. SALEM – Redlights
Изданието се пуска в обръщение идния понеделник – 01.12.2008 г. на страницата на клуба.
Слушателите, които не са се сблъсквали с творчеството на Switch и/или Sinden досега, трябва да предупредя, че разговора за тези диджеи и продуценти трябва да обвържем само с клубна музика. С много компресирани, нагнетени и често семплирани ритми, аналогови и квадратни бас линии (тези които бръждят), електро-синтезис и нестандартни брейкове (внезапни преминавания в друга тоналност, ако изобщо можем да говорим за хармонии тук, или бясно зацикляне, докарващо публиката до екстаз). Обобщено от Dave „Switch“ Taylor и Graeme Sinden не можем да очакваме нищо познато, поради прозорливостта им да определят танцувалните тенденции, а не да следват утвърдени стереотипи.
Чудесен пример се явява и последният проект на двамата, правдиво, но и забавно, наречен Machines Don’t Care, в който взимат участие и други набиращи популярност продуценти. Ще ми се някой от колегите-блогъри и странстващи диджеи да обърне внимание на това издание, защото аз ще спра дотук.
E?
Frank Miller, създал редица комикси и режисирал 300 и Sin City, ще представи последната си продукция в началото на 2009 г. The Spirit е отново екранизация по комикс, доста черна (жанрът е noir, подобно на Дзифт, който надявам се гледахте) с кърваво червени акценти и една вратовръзка, развяваща се като змийски език. Ролите оглавяват: Scarlett Johansson, Samuel L. Jackson, Eva Mendes и др. А нетърпението ми е повече от разбираемо.
Трейлърът е с музика на Hybrid, които наскоро се намериха в челната десятка на beatport. И макар Choke feat. John Graham да звучи като бонус трак от музиката към Spawn (1997), двамата уелсци не са за пренебрегване, особено ако харесвате филмова музика, брейкбийт и електроника взети заедно.
Баце, мнението ми за реге-дъбчето е семпло и категорично: лятна диария!
Естествено изключения има, но в моите представи са броими, като прасенцата дето заминават на пазар! Първото ведро предложение се вика summertime (или doin time), възпято от гигантите Sublime в близкото минало (и не толкова характерно за стила, колкото като усещане), а другото е them never love the flowers на Jambassa и е напълно в унисон с жанра.
The Roots And The Flowers EP на Jambassa бихте могли да изтеглите безплатно от aquietbump, инди нет лейбъл, поддържащ тоз по летному безхаберен повей.
* Платено съобщение: Бронко препоръчва и Тhe Lions – Jungle Struttin’ от Ubiquity.
Jazzanova, Verve, Ableton и Soundcloud са се емнали с конкурс на тема: „I can see„ ремикс.
За целта сберете цялата посуда, алпаката и всичко що дрънчи, набучете куплунзи де що намерите пробойна и запретвайте ръкави. Колкото и побългарено да излезе, сигурен съм - този път ще има равен шанс!
Детайлите при moovmnt, а срокът изтича на 15.12.2008 г.
Сполай ви!
„Гърне със злато“, дали?
Така озаглавеният последен солов албум на Alice Russell е отново продуциран от TM Juke, но с разликата, че се издава от Six Degrees, вместо от Tru Thoughts – лейбъла, с който бяхме свикнали да свързваме творчеството на вокалистката. Не е чудно, че певицата предприе стъпка към налагането си, отпращайки далото й начален тласък брайтънско рамо, и се устреми в покоряване на чартове, но е странно, а и някак иронично, че тази история приключва с Six Degrees. Студио, познато най-вече с реализирането на артисти като Zuco 103, Bebel Gilberto, Pacifica, dZihan & Kamien и др. Подозирам, че поставената задача е била значително по-амбициозна, завършваща с издаването на Pot Of Gold за хищен major (от ранга на Sony (BMG), EMI, Universal), но … уви.
Не е лесно да си голям! Не е лесно да си и TM Juke, дирижиращ тук канонични аранжименти, нито underground soul кумир, жънещ платинени продажби. Не е лесно и да запазиш феновете си, които отричат масовките и предпочитат малките сцени в малките забутани местенца, в най-задимените часове на нощта.
Контрапункти колкото щеш и примерите им ги слушаме, докато албумът се е случил блусарски и класически. Нищо повече! 4 от 10
* Ако се намираш за доживотен фен на примата, впрегни google в действие и си набави безплатното промо от сайта на Six Degrees …
Elevate е фестивал за съвременна музика и изкуство, който се провежда в гр. Грац (Австрия). Наред с останалите фестивали, които се пръкват като халюцинация след дъжд, този буди похвала с твърде богатия си артистичен репертоар и жанрово многообразие. Сред изпълнителите, участвали тази година, са Dj Spooky, Tim Exile, Deadbeat, Mark Pritchard (Harmonic 313), Rustie, Dorian Concept, The Bug feat. Warrior Queen, Fuck Buttons, Atom, Jay Haze и др. актуални продуценти, тласкащи стиловете: hip hop, idm, dubstep, noise, dub, techno, experimental и pop.
Поради ограничените ми възможности за пътуване и системните ми пропуски в тази посока мога само да ви поощря за догодина, и да изразя задоволството си, че организаторите са се постарали да представят събитието подобаващо, чрез предоставянето на свободна за сваляне компилация.
Download it for free HERE (172 mb).
* под сурдинка - в интернета вече вилней live на Deadbeat от фестивала, но линка не ще предоставя! Знам, че умеете да викате неволята ;)
Tracklist:
GET THE SAMPLER HERE
Законът за авторски права е като всеки друг – с вратички. Една от тях позволява на студентите да ползват извадки от чужди произведения за целите на научните си работи, било то курсови или дипломантски. Факт е, че позовавайки се на това изключение аз също съм представял своя аудио-визуална работа с фрагменти от произведение на Hint (Portakabin Fever 2002), която бе прожектирана пред ограничен кръг зрители (студентска аудитория). Безспорен факт е също, че нито един курсов или дипломен филм не се създава с комерсиален замисъл и от финансови подбуди. Разбира се, има редица награди и отличия, които подобен продукт може да спечели, но това се обвързва пряко с недвусмислен регламент, който всеки участник безропотно приема!
Въведението направих, за да ви запозная най-бегло с една от възможностите за ползване на чуждо музикално произведение, без това да накърнява авторското и сродните нему права. А поводът е съвсем ненадеен и попадна случайно пред погледа ми. Късометражният документален филм, който изгледах, е озвучен с музика на Walmon and KiNK, а парчето се казва The Basement. Струва ми се излишно да казвам (след като вече написах), че Walmon e другият ми псевдоним или да ви представям тепърва приятеля си KiNK. Дребна става и радостта, че сме оценени при подбора на музика, защото ние научаваме ex post facto!
Като изключим неточностите във финалните надписи, отнасящи музиката само към KiNK и произхождащи от недоглеждане на режисьора, взел парчето от микс, всичко останало е наред. Или почти.
Линк към филма с автор Иво Иванов.
Моля, авторът на филма да се свърже с нас, зa да му изкажем благодарност и изясним вида на проекта.
Бележки:
1. Парчето The Basement бихте могли да изтеглите безплатно от страницата ни в myspace. Но е редно да знаете, че притежанието на копие не отменя авторските права, за които бихме могли основателно да претендираме.
2. С части от друго наше парче (Antitune) наскоро се озвучи чуждестранен късометражен филм.
Greyboy e първият артист записал за Ubiquity. Greyboy е първият американец смесил инструменталния хип-хоп с есид джаз. Greyboy e първият и майка, е и татка, щото че е първи вече узнахме!
Кому е нужно да знае кога е почнал, докъде е стигнал и колко му е коствало. Защо да се обременяваме с биографична лента, надиплена от петнадесет годишна фактология. И защо да не пренебрегнем резултатите на Andreas Stevens от работата му с Sharon Jones, Shawn Lee, Bart Davenport или Jeremy Ellis?
Защото не можем! Както не бихме могли да си представим обуздаването на 20 хилядна тълпа.
„Best of“ Greyboy е последното издание на Ubiquity, достъпно сега!
* aко това ти допада, потърси и JABBERLOOP – Infinite Works 2007-2008
Първото нещо, след като възвърнах слуха си, бе да попадна в ураган, чиято стихия ме засмука като течност в сифон. Визията е приблизително такава:
Grace Jones, която воайорски свързваме с Libertango и неустоимата пластика на Харисън Форд, най-сетне проговори. С реч, последвана от песен и музика, предвождана от технологии, Hurricane ме изпълни с обожание. А възхитата от 60 годишна дама, повярвайте ми, поне малко трябва да засрами младите творци!
Албумът е в официално разпространение от 3 ноември.
+ още едно мнение с повече информация от Funky Colours
След като почти заклеймихме последната компилация на Mark Farina (справка), идва ред и на многоуважаваните френски поредици Saint Germain Des Pres Cafe. За нечие огромно съжаление последната 10-та част няма да получи и стотинка от мен, и причините са твърде явни!
CD 1 съдържа теми, мнозина от които известни, а други (като Indigo Blues например) са преслушвани повече от необходимото и бих им препоръчал пенсиониране.
CD 2 е, както казват от Wagram, селектирана и смесена специално от Will Holland, aka Quantic и съвсем естествено съдържа, всичко което чувахме напоследък от Tru Thoughts, т.е. нищо ново втори път.
Утешителното е, че тези компилации са предназначени за широкия пазар на разплути дивани и това би спомогнало сериозно за масовизирането на брайтънския лейбъл. Който по мои наблюдения и без друго се развива повече от успешно, за габаритите си спрямо глобалната муз. индустрия.
Като прескочим капризите и субективната ми критика, предлагам да акцентирате вниманието си на друго издание от Wagram и премиерата на клипа от новия албум на Caravan Palace. За Jolie Coquine или добро, или нищо!
Музикални блогове с лопата да ги ринеш, особено пък тези, водещи до Rapidshare. Разглеждайки един от тях попаднах на този коментар, публикуван заради поместения в темата линк към албума.
„Hey “NAME OF THE BLOG“ Blog,
First off we would like to thank you for the support!
Secondly, we would like to ask you to remove our album RADIO FREE DC download link from your blog. It is really hard for musicians in this day and age to make a living when people are giving our music away for free. We spent our life savings making this record. We would appreciate it if you would remove this immediately.
We appreciate your understanding to this.
In return, I would like to offer you several download links to download songs from the album. These are official Fort Knox links.
INSIGHT featuring Asheru
www.fortknoxrecordings.com/insight.html
FUNK 4 PEACE featuring Mustafa Akbar
www.fortknoxrecordings.com/funk4peace.html
THE PARTY PUSHERS featuring Mustafa Akbar
www.fortknoxrecordings.com/partypushers.html
I also wanted to offer you several mix cd links for posting as well.
www.fortknoxrecordings.com/downloads.html
Big thanks for your understanding on this.
Funk 4 Peace!!!
Respect from the Fort Knox Five“
Питая принципна необходимост да се уточним по два въпроса! (Не знам що, ама тука си представям шумоляща и невъздържана аудитория, дет ще изплющя с дерибейския си тон)
1. Настоящият дизайн на блога - добър/лош – остава за постоянно. Критиките – конструктивни или деградивни – при арменския ми брат’чед, т. нар. Попа.
2. Харесвам класическия хип хоп (aka old school), изтропан по възможност от белите момчета, преодоляли суетата на първото акне. А това иде да подскаже, че хич не тача брат му – emo-glitcha. Понеже, обаче и защото, се намирам толерантен, тази тема ще оформя с два финала:
* Sweatshop Union – Oh My /hip hop/
** tRue Radio x Leonard DStroy Mix /emo-glitch hop/
_____________
* via RE:UP
** from Moovmnt
Този дует е вълшебен! Пее на френски, но напомня Red Earth на Dee Dee Bridgewater, само защото носи същото автентично послание от Mali.
Сега на крачка от предстоящия албум Welcome To Mali, дуетът е пуснал в обръщение сингъла Sabali, продуциран от Damon Albarn. Бившият вокал на Blur не крие любовта си към Африка и вече го е показал чрез записването на албум през 2002 г. в републиката - по-рано наричана Френски Судан и работата си с Tony Allen по-късно в Нигерия.
Силата на сингъла e не толкова в уникалните африкански напеви, а в начина по който Albarn ги поднася. Със седемдесетарската си електроника, диско ритъма и възходящите арпежирани мелодии Sabali попада в групата, звучащи като Ratatat. За пълната емоция, обаче, ще трябва да потраем поне до 17 ноември.
любопитно: Мали означава хипопотам на тамошния език бамбара
Breath oблече тазседмичното ми минорно настроение … Жалко, че не го открих в петък, би било най-удачният финал.
Информацията за предстоящия концерт е тук.
Tracklist
01. Move D – Like I Was King (Black Label Mix) – Compost Records
02. Move D – Stray – Philpot
03. Move D feat. Fragment – Untitled – Workshop
04. Move D feat. Eric D. Clark – Untitled – Unreleased
05. Move D – Heidelberg Gals – Running Back
06. Move D – Untitled – Unreleased
07. Move D – Untitled – Unreleased
08. Reagenz – Untitled – Unreleased
09. Move D – Cube – Running Back
10. Move D – Untitled – Unreleased
11. Move D – Untitled – Unreleased
12. Move D – Sisters & Brothers – Uzuri
download now w/o membership.
from RA
Въпросът „Кой е по-добър рапър: Gift Of Gab (Blackalicious) или MF Doom?“ не е хипотетичен и дори прераства в приятелски спор между фенове.
Отговорът, обаче, е прост и еднозначен: “Там дето няма надпревара отсъства и съревнование!“
И за да подкрепя тезата с факти представям последния проект на Gift of Gab, Lateef и Hednodic – The Mighty Underdogs, в които, освен че си подават ръка с непоправимия MF Doom (в Gunfight), редуват професионалните емсита като стикове за голф. Например: Mr Lif, Akrobatik, Lyrics Born, Chali 2na, Raashan Amad и дори Damian Marley.
За Yekermo Sew и Mulatu Astatke какво да се каже, и що да се напише? Поклон пред етиопеца приживе за галещата музикална страст от вибрафона.
Обаче, виж, за The Heliocentrics има какво да се добави. Първото е Stones Throw/Now Again и сетне Distant Star с участието на Percee P и MF Doom.
Парче, издадено веднъж в албума Out There 2007, а от месец май т.г. пресовано и на винил. Ако дотук написаното ти е ново, следващото е в тази публикация.
Абре, да сте ми виждали жаза? Напоследък съм много разсеян – търся неща, които са в мен и поръчвам други, за които забравям … А ето го!
The Bulgarian любезно предостави две парчета с оглед своевременното анализиране на задаващата се ситуация. Тази събота в Lifehouse.
Инак този артист е безкомпромисен и твърде му подхождат шамари по челото, като онагледените във фиг. 1
В България имаме артисти, за които не достига достатъчна гласност. Такъв е случая с делото на 2 Bone Giants, които са позиционирани в Русе и вършат чудеса в сферата на броукън бийта и даунтемпото.
Албумa The Lost Art Of Speaking Your Mind EP откривам случайно, ровейки при варненците от Dusted Wax Kingdom. Записаните през 2007 г. осем парчета заредих вчера и слушам отново днес. Доста време, което при други обстоятелства не бих отделил.
Тенденциозно или не това EP е поредният качествен продукт, заведен под CC лиценз и предоставящ се безплатно. Ала друго си е да загатнем национална гордост.
2 Bone Giants’ myspace
Gumbo сe състои от 40 хапки aka nuggets.
Сред тях диско и хип-хоп на лентички, соул-фънк-джаз дресинг и купичка глич хоп / емотроник за десерт.
Средната продължителност на всяко е около минута до две и тъкмо това времетраене ме накара да го излапам наведнъж, облизвайки се безочливо и безпардонно.
Келнееееерь, пиши го на сметката!
За архива: Brenk идва от Австрия и е пуснал в обръщение албума през февруари т.год.. Към този момент изданието се предлага и на плоча с 20-тина селектирани трака.
Тълпите ме ужасяват. Смазващите лакти и ръмящите потни капки адреналин са присъщата част от един концерт. Картината от Funkdoobiest видно преминава границата и ме изпълва със смесени чувства. Питам се къде е удоволствието. Въпрос, който не съм предполагал че ще си задам, съмнение, чието присъствие не съм долавял и не съм очаквал да ме завладее. Ентуасиазмът си е отишъл. Този първичният от преди десет години сега се замества от оживление, което все по-трудно прераства в еуфория и никак в екзалтация.
Разбира се, съжалявам, както бих съжалил за пропусната среща с близък човек, но и съм далеч от самобичуването като опрощение за грях.
Важното за мен е, че Sondoobie си остава едно от най-великите емсита на 20-ти век (редом с B-Real и Everlast) и че съм отделил предостатъчно време от живота си в изследване на бандата, в опити за превеждане на испано-английския квартален жаргон, в прерисуване на обложките им и фанатично преклонение.
Каквото е било, пак ще бъде (Ka sera sera - както те самите казват), но за следващите поколения. И само, ако съумеят да откликнат на последните тенденции, което задаващият се и дългоочакван албум ще покаже.
Иначе фактите, според очевидци, са: 4KM е меко казано неподходящ, Ralph M, Sondoobie и Tomahawk Funk са се справили сравнително подобаващо за хип-хоп мохикани и са завършили с емблематичната Who’s The Doobiest!
______________________
1. Lost In Thought е парче от Brothas Doobie, вторият албум на бандата от 1995 г. По онова време в България се разпространяваше с презапис от касетка.
2. След временното разпадане на групата Sondoobie записа два солови албума, като умело продължи линията. Същият е замесен дейно и в порно индустрията.
3. Ralph M е хип-хоп диджей с дълга практика, започнала в края на 80-те.
4. Плакатът за концерта в България е един от най-невзрачните, поставен до останалите, съпровождащи европейското им турне.
Фрагментарен на места и въпреки това силно въздействащ, албумът на Motown Junkie показва, че епохата на семплите не ще прашаса. Португалецът Ed The Sampler, както още го наричат, е разбъркал така майсторски изрезките, че друг след него не би могъл да нареди. И понеже този всемир хич не се описва, съветвам любителите на експерименталния и инструментален хип-хоп / даунтемпо да се подложат на хипноза.
Албумът се разпространява безплатно от Phonotactics
Често краят на една фаза бележи началото на друга. Можем ли да си позволим пауза? Едва ли …
Днес Бронко имал ужасен ден и ласки с алказалцер. Ричи, ти к’во ше кажеш?
Gonzales, по времето, когато кипна на екрана.
И сега, драстично поомекнал:
В периода между двете видеа, изпълнителят разкри влечението си към блудство с електроника и пиано, и способността за организиране на разни инструментални оргии. Днес това личи още по-ясно и малко ни доближава до Jamie Lidell, впрочем с когото по-рано са си душили опашките.
Soft Power е в продажба от началото на пролетта, а Gonzales трябва да се следи, защото е непредсказуем и пълен с обрати.
Фабулата в Steak се вихри около Chivers – култова училищна банда, членството в която принуждава героите да се подлагат на пластична хирургия. Звучи толкова абсурдно, колкото изглежда поздравът на членовете и претърпелият интервенция мумифициран актьор.
Филмът е заснет през 2007 г. от режисьора Quentin Dupieux (Mr. Oizo), същият написал и диалозите. А саундтракът, то се знае, е волно съчетание от Mr. Oizo и набралите скорост напоследък френски продуценти Sebastien Tellier and SebastiAn. Ако си от феновете на Ed Bangers rec., изданието е твое. Пък ако не си … да си!
Нека преговорим. На миналото парти от Robert Luis чухме: hip hop, broken beat, funk, jazz, nu jazz, latin, batucada, drum and bass и trip hop. Тогава чувахме и друго, което днес се затруднявам да възпроизведа или класифицирам. За повечето хора изброеното ще си остане суха трактовка и затормозяваща терминология. За тези хора това беше просто музика. Музиката, която неволно изопна лицата им в усмивка и ги застави да буксуват върху подиума. А четиричасовата физзарядка едва ли се забравя – когото и да попиташ не вярвам да отрече. Не вярвам и да пропусне, защото не е за вярване!
След изключително сполучливия дебют с Time to Rearrange, AJ пак ни доставя кефа чрез метаморфозите на едно от най-силните парчета из албума. Late Night Mission feat. Yungun можем отново да слушаме, преработено до неузнаваемост от Daisuke Tanabe и самия Аaron Jerome. На максито присъства и версия на Way of Life, продуцирана от Dj Vadim, ала критиката ми диктува в полза на Tanabe.
Изданието може да се заръча в дигитален формат при BBE.
+ AJ в Podomatic
Днес два пъти прекрачих локви. Не онези навън, а тези – вътре. Досещам се колко емоционален ден е петнадесети септември (динг-донг), въобразявам си и как би приключил. Познатата развръзка, минути след повиването на тази първолашка глъч.
Пък кой знае, може и аз да стана татко…
Chris Alfaro е следващата фигура в броукън бийта (най-общо), която напоследък следя зорко и заинтригувано. Защо си заслужава вниманието?
Попадайки в youtube доверието се затвърждава, а поместените там парчета са из натъпканото с кълцан джаз, нагнетени ритми и завидна еуфория Free the Robots EP, издадено през есента на миналата година.
В настоящето Alfaro съчинява блог, готви се да избухне на фестивала We The People Festival (CA, USA) и последно е засичан под ръка с Gaslamp Killer в The Killer Robots EP (март 2008 от OBEY rec.).
Има още около шест неща, които мога да изтъкна и са предстоящи за Free the Robots, но предпочитам просто да те упътя. Едва ли ще съжалиш за скитането при толкова безплатни ремикси.
Лиричното хип-хоп дуо Foreign Exchange (част от което е Nicolay) се задава с нов албум (oct 14 2008).
Редно е да чуем приветственото слово, нали?
Anything You Want (Not That) на Belleruche излиза на 15 септември, пресовано върху 7“. Албумът ще е достъпен след месец.
Оп: Загрижени абонати ми сигнализираха, че видеото не работи, затова най-добре се отбийте при първоизточника!
Amon Tobin е от изпълнителите, които веднага разпознаваш. И изобщо не съм допускал, че ще срещна толкова успешно подражание. В Anamorphose на Frank Riggio допирните точки са много, а приликите -очевидни. Пример: шрифта
Ако работата на Tobin в Out From Out Where и Foley Room тe e запленила, Frank Riggio е твоят човек. Друг е въпросът как ще ги различиш … ;)
ТМ Juke е изключително талантлив продуцент (толкова че избута всички албуми на Alice Russell), a Jack Baker е онзи симпатяга, дет барабани при гореспоменатата прима, както и в лайв бенда на Bonobo. Повече информация едва ли е необходима, особено след като tru thoughts предоставят възможността за безплатно промо.
„A super-upfront treat, this huge track is taken from the album ‘Boto And The Second Liners’ which is out in September and packed with funky guitars, horns aplenty and percussion galore. Pure party music.“
Download: Fortune Favours The Bold!
Boto and The Second Liners излиза в понеделник.
Jack Baker’s myspace
TM Juke’s myspace
Проблеми. Всеки ги има. Моят фаворит е предистерично състояние и ежеминутен взор върху неизчерпаемите нови заглавия. А твоят, ако зависи от мен, се свързва с последния албум на норвежките кумири, разпространяващ се от онзи ден.
Ма как, ма верно ли, при beatservice!
„In the autumn, they are finally releasing new material. The new album ”Treated Timber Resist Rot” continues the development from ”The Donca Matic Singalong” album, but moves into a more clouded, organic toned down sondscape. However still with a quirky leftfield electronica as the basis, mixed with intricate rhythm structures, melodic themes, and a creative instrumentation.“
На завръщане от Butchers bar, който ще пощадя от дефиниция, ми грейна лампичката за непрочетени писма от beatsource. Предотвратими сюрпризи се оказват, защото по-рано днес се бях наканил да публикувам точно тази тема:
People Under The Stairs са на турне, обаче малко преди да тръгнат изсипаха десетгодишния си римуван арсенал във възпоменателен двоен диск с етикет: Тhe ОМ Years (Favorites, Rarities and B-Sides) и една плоча, озаглавена Step Bacc/The Wiz. А и двете издания са неизменни, понеже имат свойството да пристрастяват.
Първото се явява задължително и необходимо условие, в случай че си пропуснал репертоара им, а второто може само да допълни нагласата за идния албум. Няма разочарование, липсва и неочакван финал. Хубавото е, че всичко си е постарому. И ако по-рано просто си ги харесвал, с FUN DMC (края на септември) ще си на косъм от кулминацията.
Момчетата продължават да третират слушателя с класически ритми, много мелодия и онова състояние, заради което хип-хопът се явява култура. Пиша 9 от 10 по инерция, без да съм чул албума. И без дори да се замислям.
Весела анимация и ефектно представяне на Mike Monday (един от създателите на Beat Foundation) и парчето Catnip, трето по ред в предстоящия албум Songs Without Words - Part 1.
Episode 1
Episode 2
Признавам с неохота, че досега съм се лишавал от енергията на Mike Monday. Затова и днес изхарчих достатъчно време, за да догоня абсолютния реванш. Можеш да повториш моята грешка или да маркираш начало.
Току що открих начин за безболезнено и най-вече БЕЗПЛАТНО теглене на двата сингъла, предшестващи албума. Да ви е сладко.
Събота по обяд. Усещането е, че нещо се изплъзва. Че си отива безвъзвратно без капка сантимент. Този път нещата просто се случиха без да им добавям съпричастност. Сега остава да разтворя кофейн, да долея дъч лейди и да прогоня нечестивите мисли. По това време ще дойде и помощта от приятел, който се наслаждава на задоволството в съседство. В този смисъл няма как нещата да се объркат и да не заемат издълбаните си ниши. Отново. Не би трябвало да вкарваш кубчето в триъгълната дупка, не е нужно дори да го желаеш. Съвсем достатъчно е да се отпуснеш самозадоволително и да се порадваш на всички пропуснати емоции, защото едва когато си готов да си ги представиш, ще си способен да приемеш всичко. That’s cool enough for me … I know!
снимка: majah
Click the following links to listen to the tracks:
Hipp-e: Thanks for this release, will support both mixes..nice stuff..keep it coming
murray richardson: Comments: like the sound of this on the original tip!
james talk: kink is the man, this is super hot!
onionz: Nice deep weirdness
luke solomon: i am a big Kink fan
ewan pearson: both mixes are great. whoop!
Shur-i-kan: feeling the more dubby feel of the labeij remix
Mazi: Both versions are cool but I think more use will come of the Kink original. Tweaky, freaky and ultimately groovy; it’s just gonna work!
Matt Masters (Freerange): Love the bassline on the remix – it will go down a storm in the clubs!! Wicked 9/10
Rob Pearson: right up my alley, both solid tracks which i will play, BIG UP!!!!!
Leigh Morgan (urban torque): nice bleep groovesome house
Matthew Cooper (dirty disco, leeds): really like both tracks but the rmx is the one for me
Christian Maiden (technique, leeds): Best release on boe yet cannot wait to play both mixes out. Cheers
Julian Sanza: (2020 Vision) love it, quirky baby!
Mieka Du Franx: Kink knocks it. I’m feeling both cuts. i like the bassline Labeij added in his remix
funky transport (club snafu): yup, feeling both these mixes. deep, swingy jams. good work.
Alex (MassTransit): Another marvellous slab from BOEJAM records. Out and out wonkiness from Kink, perfect to scare the kiddies with at halloween. The Labeij version is, as you’d expect, somewhat more restrained… Which is no bad thing. Just like his collaborations with lauhaus, less n more, and means tracks that can be used in all sorts of contexts. Like Brisks & 1st communions as well as sweaty warehouse raves.
Nacho Marco (loudeast): Liking the original, will play it.
Royal Sapien (Proton Radio / friskyRadio): Great mix of funk, soul, and techno. Nice thick beats with a solid groove. The original mix could be HUGE. David Labeij’s more chilled tech house take on the tune is really nice.
rob clarke (chicaboom/chicagohousefm): kink really is a fine producer. picked up his last release on boe and this picks up where that 1 left off. love the polished glitchy sounds and fat basses this dude uses. this really is minimal house with „the funk“. awesome depth on both trax. david label j mix adds more of a skippy feel which i dig too.will be supporting on radio aswell as in club sets.
Tobias Koch (Radio FRITZ): really excellent work in both mixes! but the original mix is mine!
Ray Colclough (Ireland, Beat 102 -103 fm): both versions are savage.davids remix is that little bit darker, looking forward to play this one out. cheers
Stefan Anion (Proton Radio / Bluecast): Love the new sound. Very cool stuff. Will definetly be playing.
Robin Munro (Fresh Air): Love the twisted beats and acid bleeps – simply a top notch EP!
purchase: juno
След двaтa сингъла Again & Again и Buff Nuff, и малко преди да се раздрусаме от албума Slime & Reason, предлагам да чуете версията на Matt Helders (барабанист на Arctic Monkeys), която за мен е далеч по-клубна от оригинала.
Ако кажа останалото през септември вероятно ще се повторя, но пък тази година урожая е невъобразим. Затова дерзайте!
via scissorkick
05.09.2008 – Gipsy Kings
12.09.2008 – Foreign Beggars / Dorian Concept
17.09.2008 – Brand New Heavies
17.09.2008 – Tiesto
18.09.2008 – Snoop Dogg
01.10.2008 – Funkdoobiest
02.10.2008 – Dj Vadim / canceled
04.10.2008 – Wighnomy Brothers (KiNK warm up set/canceled)
Умишлено не съм вписал клубните събития, очакващи се през септември. Посочените са напълно достатъчни, за да похарчите цяло състояние. Ха, наздраве!
И все пак не би било лошо да допълня с:
05.09.2008 – Josh Wink
TBA – Dave Clarke
То мене всъщност ме няма, но блогът си работи, нали … Останалото на първи септември с TY от B страна.
А мистър Брадшоу онзи ден донесе си флашта*. Той винаги я носи и е готов на саможертва, щот се кефи на момите, дет вдяват Pearl. Аз пък кефим се на диаманти, но тоз път откликнах на инат, намушквайки му паметта.
Доходи сетне Чефо доволен, та презадоволен даже и отсече:
- Бре, тоз Inverse Cinematics много як! (той и за други песни така рече, ма да не разводняваме)
Следвай примера на Брадшоу, щото той е като мирови съдия. И думата му е последна!
Passin’ Through излезе през пролетта, но ме домързя да пиша, точно както и за Hint, Quantic и Natural Self през изминалия месец. Които търси – намира, a Danilo Plessow e феноменален. Първата си плоча записва на 17, а настоящия албум на 22.
* тъй булките наричат преносимата памет нейде из ведомствата.
От 1989 насам George Evelyn е издал няколко албума, които можех да слушам тогава, днес и вдругиден с все същото нестихващо доволство. Стиловете са неизброими и не търпят окончание, а почеркът е уникален и Nightmares On Wax трудно можеш да припознаеш. И сега изданието Тhought So се носи по същия непретенциозен и семпъл начин, който само N.O.W. владее. С една забележка: повече реге, отекващи вокали и доста лятно настроение.
Албумът се очаква на 26 август и както обикновено се издава от Warp.
В момента слушам Hintertainment vol. 10, наслаждавам се на него, Jameson и филе Елена.
Нека си вали…
Психаделичен транс насред Сахара. Под изпепеляващото слънце Джими Морисън си бръщолеви за гущери и змии, а Джеймс Браун пои камилите. И тази цялата фантазия спонтанно руква като вадичка от пот по слепоочието.
Зад Sahara Swing се крие част от тандема на Poets of Rhythm, създателите на The Malcouns и непознатият за мен до момента – Karl Hector, лидер на Funk Pilots, същите записали 7“ плоча през 1996 г.
Но дори и с един запис в архива лидерът показва фундаментални познания, а колаборацията съумява да ни утоли, толкова че пренебрежимо да подминем тлеещия в маранята оазис.
Същинската наслада пък иде чак след третото слушане и оставя траен спомен.
Анонсираното от Stones Throw издание на Now-Again Records е в продажба от 09.07.2008 г.
Край на приказките за лека нощ! Иде Dino 5, вместо Charles Perrault.
Baby Loves Hip Hop ще зарадва англоговорящите калпазани с речетативни сказки за премеждията на пет задружни динозавЪри.
Албумчето е дело на суперпродуцента Prince Paul (stetsasonic, 3rd bass, de la soul и мн. др.), а героите сричат с гласовете на: DJ stegosaurus – Prince Paul, MC T-Rex – Chаli Tuna (jurassic 5), Tracy Triceratops – Lady Bug Mecca (digable planets) и Billy Brontosaurus – Wordsworth.
Анимацията е на Joseph W. Krzemienski, повествованието на Ursula Rucker, а изданието се разпространява от април тази година.
Търсете го в по-добрите магазини … за играчки.
By Barbara Acklin.
Понякога трябва да поглеждаме и към загърбените стойности. Точно тези нямат нужда от забърсване, защото не задържат прах!
101-ви пост начевам, а 99% от изминалите са все за музика. Не може да се отрече, че съм упорит и последователен, макар блогът да не ми носи вече същото удовлетворение. Всяко чудо за три дни, а жегата може да се издуха само с Doobie to the head.
Бандата Funkdoobiest, с която съм закърмен и е набраздила трайно тийнеджърските ми години се завръща. Едва ли ще преброя летата в пауза, но пък ще пресмятам точно дните до появата на новия им албум The Golden B-boys. DJ Ralph M, Sondoobie (едно от най-феномалните емсита и продуцент на филми за пораснали) и Tomahawk Funk са зачеркнали датата 01.07.2008 за начало на разпространението. Факт е, че изданието все още го няма и единственият начин, за да се сдобиеш с него, е да поръчаш на адрес: mail.
Пилотният сингъл Hip Hop Music може да се чуе в myspace.
Така протича забавлението в Лондон. Но не винаги и само, ако DJ Hannah Holland, Mama Shamone и МC Chickaboo, назовали себе си Bastard Batty Bass, вземат участие. Скоро и у нас – ха-ха, ха дано!
Редакция: Поради небивалия интерес се принуждавам да добавя:
BattyBass Radio5 Easter Special подкаст от 22.03.2008
Tracklist: BATTY BASS INTRO 1. Kids On Vacation (zombie disco squad remix) – When Saints Go Machine 2. Shadow – Bass Kleph remix 3. The Deacon (Oliver $ remix) – Idiotproof 4. Green Jungle – Hannah Holland batty bass bootleg 5. Bump Uglies – Bass Kleph 6. Zum Zum (Audiojack Remix) – Mike Monday 7. Champion Sound remix – Woogie 8. You Know Me Better (Тrevor Loveys Remix) – Roisin Murphy OUTRO SABRINA
Нямам представа откъде е тръгнал изразът „канадска ливада“, но охладеният джаз чудесно си пасва с райграса, който пък кореспондира с поизпотени напитки, стек и лятна глъчка. Добавя ли и малко цивилни съвсем ще заприлича на полева терапия, затова ги изтривам от двора и запрашвам към посрещането на примата Елизабет Шепърд и последния й полет в света на джаза. Твърде директен, без прекачвания и изнервящи закъснения, Parkdale тежи на мястото си. Бих го препоръчал за съботните следобеди преди някоя от следващите бурни нощи.
Комбинира се с уиски, ала пробвай и с коняк!
Ако албумът ти допадне намери и J.A.M – Just A Maestro (Brownswood, 2008)
С дебюта си Sonny J прескачат през девет планина в десета. Везир в деветката е evilo, а в десетата е Бронко глашатай и придворен шут. Шутирам към теб!
Louie Austen’s “Dreams are my Reality“ е бонус тракът включен в последния албум на Сеньор Кокосов орех. И понеже преводът прозвуча нелепо, горе-долу колкото и идеята, че си бил в Скопие миналия месец, остава да анонсирам датата 28.11.2008, когато бендът ще се вихри в Истанбул. Babylon е клубът, а лятото, като всяко хубаво нещо, ще мине бързо. Или неусетно почти ;
И не чувам нищо лошо сега да „видиш“ Around the World with Señor Coconut, а след няколко месеца да си го припомниш, вкупом, заедно и барабар с позавехналите плажни рани.
Да -да -дааа!
„…Yes no need to test your eyes, they aren’t kidding and no I haven’t gone mad either, honest!!
Those kind people at Tru Thoughts and that talented Bristol bunch, Unforscene, are offering the Diesler remix of ‘Dangerous’, from Unforscene’s latest album on Tru Thoughts ‘Fingers & Thumbs’, to you for sweet F.A!!
Giving it my usual ‘rub-for-the-clubs’ please treat yourself to a download of Unforscene ft. Phil King – Dangerous (Diesler Club Remix) - HERE !
**Please ‘right click’ & ’save as’**
Please feel free to spread the word (well song…) too!!
(if that link doesn’t work please head to http://dieslermusic.com/) …“
подаръкът е осигурен от: diesler
Най-обичам да се возим при таксиджия-металист, в съпровод на цвилещи спирачки, тракане на арматура и Бруталика. Най-куфеещата передача от ансамбъла на Z-Rock.
Кефя се, ама много, водещият да ме наставлява: „Ако не ти изнася, сбирай круши и запретвай честотата“, а шоферът да приглася: „Страшен е тоя, а?“. Страшен е, как иначе, па и то насред джангъра можеш ли да им желаеш „лека нощ“. Ще рекат, че си изнежен. Сакън, ми те не слушат метал! Ама и мадамите. И те. Качвали се и казвали: „Ми, не може ли да пуснете музика?“, за да последва смут и отрезвяващото: „Хаусче, нещо..?“
„Е, това музика ли е?“ - пита ме водачът – „Тумба, лумба, едно и също – ни разбираш кога е почнало, ни кога ше свърши!“.
Сам съм си виновен, с моята обща култура и благонадежден вид – кимам утвърдително и викам „Ех, солото на Ингви, класика. Нема вече чудо като Удо и маймуни кат Ломбардо“. И клатим се в унисон с бакшишчето. Тоз път и двамата се кефим! Той, шот ме взима за подстриган металист, пък аз щот съм отзивчив и адаптивен. Докато Black magic е в своя апогей.
Знам кои са Slayer, помня и Accept, но най-сигурно е, че бягам от излишни спорове за персоналните предпочитания. Кое е музика и кое не, всеки сам да прецени.
Но преди да се изчерпят билетите за Jeff Mills! ;
Трябваше да си купиш дрешки. Трябваше да похарчиш 45 паунда (1 GBP – 2.455840 BGN), без да ти мигне окото. A както казваше един - “Кот си требе – требе си!“ и това бяха лошите новини, без включени транспортни такси.
Ако не-дай-боже се подлъжехме, пазарувайки онлайн, подведени от снобската надежда за бутиково облекло, щяхме да излезем прави и накипрени с ltd. ed. стрийтарт парцалки. Добра новина няма, а The Nextmen - The yoga mix е бонусът, който раздаваха доскоро срещу покупка в Addict.
Айде и не унивай, щото миксa го бива!
Прекрасен албум, намерен по средата между напоителните дъждове и фактор 30.
Повече за шведите и Yukimi Nagano тук
„Jazz +“ Festival & Groovy Sessions pres. Luisito Quintero’s „Percussion Мadness“ 19.05.2008
Фестивалът Джаз + 2008 ще завърши на 19 май в голямата зала на pарти cентърът “4 км”, с представяне наживо на проекта na Луисито Кинтеро – “ Percussion Maddness”, а съпорт на събитието ще окажат и диджеите от Groovy Sessions Team, които са сред големите фенове на проекта. В тази връзка водещите на предавнето Groovy Sessions Ангел Мишев (DJ Funkusion) и Досю Амуджев ви предлагат ексклузивно интервю със сеньор Кинтеро, взето специално за “Една седмица в София”.
Луисито Кинтеро e лудият латино перкусионист, към който се обръщат за помощ много от големите имена в музиката, опитвайки се да вдъхнат повече живот и настроение на композициите си. Освен че е работил с имена като Глория Естефан, покойните Селиа Крус и Тито Пуенте и джаз светила като Джак Деджонет, Джордж Бенсън, Дейвид Санборн, Джо Семпъл и Ришар Бона, напоследък името му се свързва с един от най-големите хаус-диджеи – Луи Вега от Masters At Work, който е и продуцент на дебютния му албум. Луисито произхожда от фамилия на изтъкнати музиканти, учи в Оркеста Симфоника де Венесуела и много скоро неговата техника прави огромно впечатление на колегите му. Скоро той се присъединява към популярната Групо Гуако на Оскар Д’Леон и получава световна известност.
01. Роден сте в Каракас, Венецуела. Разкажете ни за детството си и какво ви насочи първоначално към музиката?
На шест години вече свирех с братовчедите си и наши приятели. Пройзхождам от голямо семейство, пълно с музиканти и имахме навика да ползваме всичко, което ни попадне, за да извличаме звук от него. Например кутии от прясно мляко. Ползвахме ги, за да имитираме на тях звука на барабаните. Помня, че бях на четири, когато гледайки телевизия, видях изпълнение на Тито Пуенте. Бях толкова впечатлен от него и музиката му, че още от тогава започнах да го копирам.
02. Баща ви е много известен перкусионист. Каква роля изигра той в изграждането ви като артист и музикант в частност?
Баща ми винаги ми е напомнял да съм дисциплиниран във всико, с което се занивам в живота си. Постоянно ме караше да се упражнявам, и упражнявам, и упражнявам. Имаше навика да ме праща да замествам музиканти в различни групи, за да открия и науча нови техники на свирене. И не винаги ставаше дума за латино ритми. Свирехме също и много джаз и бразилска музика.
03. Работили сте с много големи музиканти, като Тито Пуенте, Еди Пламиери, Марк Антъни, Глория Естефан, Ришар Бона, натали Кол и Хърби Ханкок. Кой от тях оказа най-голямо влияние върху музиката ви?
От всеки един от тях съм взел по нещо. Но най-голямо влияние ми е оказал Тито Пуенте, защото беше многостранно развит музикант. Освен на тимбал свиреше на саксофон и вибрафон и беше фантастичен аранжор.
04. Дебюттният ви албум е продуциран от Луи Вега. Как се свързахте с него и какво е влияние оказа той върху звученето на албума?
Отне ни доста време да подготвим темите за албума. Но ни отне още повече време да го продуцираме, защото всеки от нас имаше много ангажименти. Когато все пак се събрахме, първата тема която продуцирахме заедно бе “Four beat mambo” на Тито Пуенте и Монго Сантамария. На Луи много му допадна и от този момент влиянието му започна да се усеща във всяко парче от албума.
05. Дебютният ви албум „Percussion Madness„, съдържа 13 теми и включва кавъри на парчета на Тито Пуенте и Фела Кути. Освен това е пълен с гост музиканти. Колко време ви отне записването на албума и какво е посланието му?
Отне ни 6 месеца между подбора на песните за албума и субирането на едно място на всички гост музикант, които искахме да участват в него. Чрез този проект искаме да покажем на света, как различни ритми, било то арфикански, бразилски, афро-кубински или афро-венецуелски, могат да се съчетаят, създавайки прекрасна музика.
06. Наколко думи за бъдещите ви проекти. Какво следва?
Нов албум, повече турнета и концерти, надявам се. Повече усилия за създаването на нова музика, която да посветим на всики фенове на проекта “Percussion maddness”. Планирам да водя семинари за музиканти от различни възрасти. Работя и над един много специален проект, в който влагам цялото си сърце и съм убеден, че той ще се хареса и на всички любители на хубавата музика. Защото е направен с много любов.
07. Има ли музиканти, с които много искате да работите в бъдещите си проекти?
О да, много са. Много ми се иска в следващия ми албум да участват имена като Джордж Бенсън, Жак Де Жонет, Данило Перез и Дайв Самюел.
08. Концертирали сте много. Кои са местата, на които бихте искали да свирите отново?
Харесвам всички джаз фестивали по света. Но най-много ми допадат джаз фестивалът в Монреал, Канада и този в Швейцария.
————————————————————————–
текст: Groovy Sessions: Ангел Мишев и Досю Амуджев
издание: Една седмица в София
билети: jazz-plus дюкян меломан eventim
Интервюто е предоставено от Groovy Sessions
Без излишна експресивност, но от сърце – поздрав за една рожденичка!
Jimmy Screech е последната лондонска надежда за оцеляването на реге-рага-хип-хоп-дъба в UK. Хм, разочароващо? Може би не толкова след като очакваме и втори албум към края на юли т.год.. Стискам му палци, без колебание.
„Here’s the debut album on Roots Manuva’s label Banana Klan/Trailblazers from South London’s talented UK MC/producer, Jimmy Screech. Jamaica has Sean Paul, while we proudly boast Jimmy Screech! Hyped as one of the next big things in British black music, Jimmy is a multi-faceted artist dealing with many topics and social issues without being too self-righteous. His non-offensive tight delivery switches effortlessly from chatter to ragga style hip-hop. Production from various artists adds digital dancehall beats infused with reggae and funk, all with a distinctly London sound.“ mapmusic
Представяне от Little Louie Vega (Masters At Work):
Подкрепа на Luisito Quintero Percussion Madness ще окажат Groovy Sessions, които преди броени часове предоставиха ексклузивен подкаст за финал на интервюто в настоящия брой на списание 1.
Listen and download here!
Повече за събитието: Eventim BG
