Света на indie/pop музиката не пресилено мога да сравня с този на hip hop-a. И двата ми се струват нескончаеми. И защото първият от тях не ми сред приоритетите, логично е случайно да науча за Oi Va Voi. Оттам насетне логиката престава да бъде водеща и настъпва наслаждение.
Видеото е от последния албум, озаглавен Travelling The Face Of The Globe, 2009
DOWNLOAD: Oi Va Voi – Worry-Lines (от едноименния албум, издаден през 2007, благодарение на един чудесен блог)
via Noice! Podcast | click over the image
Подкастът от Dub Pistols идва вместо надлежната почерпушка покрай случването на Rum And Coke. Свеж албум, който би намерил място в плажната ви чанта, потракващ между очила и флакони с масло.
Edit: Не захващайте подкаста, ако не умеете да се любувате на брейкбийт с рейв синтезис. Миксът е удачен пример колко се разграничaват диджей сетовете от авторската продукция.
I Play My Kazoo e парче от последния албум на Grand Analog, разпространяващ се от днес.
DOWNLOAD: Grand Analog – I Play My Kazoo
via Ugsmag
?x3: Ще се доверите ли на мен, ако ви насоча към Extra Feeding 3. Ще го пробвате ли, както постъпих аз, след като ми бе препоръчан от evilo (10x). Ще стартирате ли безвъзмездната щафета, пренасяйки го и до други …
Jake One – I’m Coming feat. Black Milk and Nottz е само 1/27 част от пътешествието на къртицата Dj Mitsu the Beats. Juno
E, не! Това е прекалено! Миг преди да се събудя се възмущавах от полемика с блогър. Виден блогър, още повече, си беше позволил язвителни нападки спрямо моята, най-хрисима особа. И ха да го преметна с отговора си, влагайки страстта, присъща на борба с вредители, ала се пробудих. Струва ми се, вече на три часа разстояние от леглото, че трябва да си почина от всякаква блогърска офанзива. Ама наистина.
Чувствам се обсебен, закусвайки с гугъл рийдър и „часът на мама“. (не се фрустрирайте, последното добавих, заради опакия си характер и перманентните закъснения за работа)
Междувременно, ако не сте забелязали, от кратко време насам изсипвам вързопчето си на други две места. Много по-резонно ми изглежда да разширявам нечий създаден кръг, вместо да проектирам свой уединен и инакомислещ. Разбира се, едното ще се отрази на другото и тук ще се задържам спорадично.
Недоумявам защо съм станал толкова обяснителен и като последица монологизирам, но предполагам тази тотално сбъркана представа, че имам аудитория дава своето отражение.
Местата, които харесвам и желая да се възприемат разграничено от всеобщите представи за модерна музика са (а така също и присъствам, пишейки): http://dot.cult.bg/notitle http://www.mentasession.org Друго място, което все повече ме възхищава и подкрепям е: http://majah.wordpress.com/ Съвет към всички безмълвни и анонимни читатели, които все още не са дръзнали да създадат свое кътче, не възнамеряват да го правят, но и не са се осмелили да заявят своето присъствие: КОМЕНТИРАЙТЕ, ПО ВЪЗМОЖНОСТ ПО-ЧЕСТО. ДРУГ ПРИЗНАК ЗА ОБРАТНА ВРЪЗКА НЯМА! Няколко култови музикални блога бяха пред затваряне, поради огорчение на авторите им от липсата на комуникация. В резултат - прощалните им постове наброяваха над 200 коментара. Някои останаха, други - не …
„Here’s the official video for Illa J’s track „Sounds Like Love“ from his Yancey Boys album, featuring beats produced by his late big brother J Dilla. Video directed by Dina Juntila“ myspace
план А:
Ето с това парче бих тормозил всички недоносчета, със свален гюрук и пращяща от наглост саундсистема ще им се прозявам невъздържано отдясно. Естествено ще си придам и важен поглед, някаква смес от отегчение и погнуса. Обаче! Докато се обзаведа с кабрио ще ми мине меракът да жонглирам с просташки епитети от паралелни светове.
Канадското дуо Тhunderheist току що изстена с първата си свирка, ашладисана от Big Dada. И му предвещават светло бъдеще през 2009. Стане ли така - всички ще припяват, не се ли случи, връщам се на съспенса от план А. myspace
Продължава да ми липсва желанието за писане, точно колкото се нуждая и от пролетното слънце. Когато трябва да почиваме и да се браним вяло от слънчевите ласки, всъщност вали. Не обичам да вали, не обичам и да ръми, общо взето харесвам водата само в морето и банята – толкова. Други нейни проявления ми действат минорно, без да твърдя, че знам напълно какво крие подобно настроение.
За for the music ще призная, че е озаглавено малко претенциозно, но е чудесен пример как спокойният дъб може да вирее в симбиоза с войнствения грайм (отчасти дъбстеп). То е поздравът за всички, останали в София. А провансът, според софийската терминология, е всяко местонахождение, извън пределите на столицата и също почти всяка непривична дестинация, тласкаща физиологията ни към супергеройски метаморфози.
Моята трансформация е доброволна и започва след броени часове. next one?
