Le HIPe HOPe

Скоро си говорихме с приятелка за стилистиката на времето, за циците (заместете с гърди, ако предизвиква пуритански трепет) и тяхната естетика през почти всяко от последните 4 – 5 десетилетия. Не мога да знам (не ме и вълнува) кога за първи път човекът е посегнал към своето физическо преображение чрез изкуствено “облагородяване”, но докато през 90-те, траещо и понастоящем, бяха актуални силиконовите протези, то през 60-те циците са били символ на сексуална революция и са носели своя естествен чар. Достатъчно е да разгърдим мъжки списания от периода и да прелистим двадесет години, ала прикривайки датите, за да стигнем до подобен размисъл. Циците от шейсетте са фетиш, революционни – тогава, а днес -лъхащи на свян и отколешна, но същинска еротика.

Това, обаче, май всички знаят!

Знаят го издателите, посяли първообраза, знаят го и музикалните продуценти, които все повече се връщат към визуалната есенция от тази епоха. Ползват я по предназначение за музика, също изтръгната оттам, която експлоатират максимално.

Френският лейбъл Tour Eiffel Records например се справя блестящо с възкресяването на шлагери и повторното им обръщение в наши дни върху 7 инчови плочи, от които не трябва да соча фаворит. 

LE HIPE HOPE !! on 7″inch EP
the 2nd TOUR EIFFEL REC.’s release :: OUT 1st december 2008

“a disturbed french boogaloo clashing 60′s organs & upbeat tambourines based on a genetically modified Wu Tang acapella… when B-boys meet the boogaloo !

on the flipside, “Made in France”, a bizarre boogie-rythmatic speaking tune featuring a french woman of 1968 trying to understand the complexity of the european market process… errrr….”

www.myspace.com/toureiffelrecords

* музикална селекция: Funkusion