Foma на прима виста – експериментален фон. Foma, втори път – наслоява своето въздействие. Бре, тая Foma – трети и последен – плъзва бийтове, чурулика и припуква върху същия дълбок и синтетичен фон. Не съм сигурен какво Lukid си въобразява с албума, но до мен достигна цялостен и завършен продукт, със своя плавен и почти неуловим възход (изключенията са Veto и Saddlebags), със леките си скоци и приглушена електроника, обогатена с мънички, но бликащи детайли. Уж е монотонен, a търпи развитие, уж е експериментален, а е противоречиво смилаем, уж нямаше да ми хареса (както се получи с Onandon), а не стана така. Много повече – слушах го през целия следобед.
В надпревара за поръчки - при boomkat
* трябва да се изпита на слушалки, ефектът, мисля, ще е пълен.
true, true