Parisdjs ексклузивно ни поднасят лежерен и мелодичен реге микс на Honey от Grant Phabao. Досега парчето съм слушал във версии на Dj Day, Aeon, Captain Planet, Little Brother, Clueless (dubstep) и кой ли не, но представената преработка попада сред най-добрите.
DOWNLOAD @ parisdjs: Erykah Badu – Honey (Grant Phabao remix)
Хората винаги са ме удивлявали със спобностите си. Някои от тях със своята, намираща артикулацията на Ian за чудовищна, а захвата му на флейтата за неприемлив и оскърбяващ инструмента. Способности, всякакви и капацитети – разни. Ian Anderson обаче е един и кусури не търпи, дори и да приемем, че не държи инструмента си правдоподобно!
Jethro Tull съществуват и днес, с творчество, повлияно от цял свят.
ps/ занапред ще отделям все повече внимание на музиката, която не бива да забравяме и често пъти е по- истинска и качествена от модерната й наследница.
…от с. поибрене
братчед, бараката се закле и пуснаха ни парното, ще ви пуснат и водата, кажи на леля ми че тоя е голем чобанин, от големата америка, па тя да го каже на кмета, да му го не каже той! да знаеш, пари повече нема да ви пращам за водата, ти знаеш, братчед ти не е серсем и будала, щото значи това арсена за пиене не става, да му кажете че и за миене не става. не съм пробвал ама питах, там на площада момчето на пена, нали е студентче, образован мъж!
инак тука всичко е добре, взех и марчето свят да види, с оня царски кон на центъра да похортуват. имаше бая съселяни и тъпаните бихме като на събор. и байрактарите са тука, играт, ама марчето я стигна запека, та я прибрах да й побая, че път ни чака заранта!
хайде пак ще ти пиша скоро, ма драсни и ти един ред – как сте, що сте, челядта?
Ето, затова обичам Stones Throw! Такава мазнотия са извадили, че тушира всякакво коравосърдечие. Mayer Hawthorne е най-влажното име, което следва да запаметите!
DOWNLOAD (links):
Mayer Hawthorne – Just Ain’t Gonna Work Out (original) при pinglewood.com
Mayer Hawthorne – Just Ain’t Gonna Work Out (Astronote remix) при moovmnt.com
Какво мислите за последния Just A Souvenir е без значение, защото кацна ново 6!
Точно толкова са темите в EP-то Number Lucent, което олицетворява завръщане към rave-a от 90-те. Без да прекалява със скоростта на ударите (справка: прекалено е над 180-200 bpm), Squarepusher e наблегнал на хармониите, които са донякъде увличащи и напомнящи отминали години. Колкото абстрактни, толкова с progressive rock (някои го наричат джаз) маниер, темите варират от breakbeat през безумен и начупен drum and bass до happy hardcore (rave).
Имам известни съмнения, че двете издания са едновременно заченати и само търговски трик ги прави породени, но ще пренебрегна догадките си в полза на безплатното промо, великодушно отпуснато от Warp!
To receive a free MP3 of Squarepusher – Illegal Dustbin from the EP ‘Numbers Lucent’ (released 19th Jan 2009) please signup below and the link will be emailed to you.
Има електро, има и вода! Вода, която ни плиска у дупето и електро, което комбинирам с шит. Хубавото е, че все още има H2O, коeто пием, както и недвусмислено електро, в най-чист вид.
За водата изчерпвам темата, защото не съм угрижен екорадетел и твърде малко я възприемам като бутилирано средство за утоляване, а продължението на мисълта ми неизбежно ще ни срещне с последния двоен албум на лондонското дуо Hexstatic.
В албума Videos Remixes Rarities няма да чуем нищо революционно, по отношение на съвременната електроника, но има няколко ремикса, които ми напомниха колко добър може да бъде този стил и саунд. Фаворитът е Hexstatic – TLC (Ivan L. Remix), а дискът се състои от две части, като втората е DVD, съдържащо всички клипове на формацията или visual works, както е модерно да казваме.
Повече за изданието можете да научите от parisdjs
Преди няколко часа слушахме на живо версия на мексиканската класика Cucurrucucu Paloma, изпълнена от формацията на Вельов Tumbaito. Вероятно повечето от нас са я слушали и по-рано, но по-интересното е, че тази любовна балада (предполагам, защото не бих могъл да си преведа от испански) е станала световна класика, увековечена от редица големи изпълнители. Като започнем с мексиканската прима Lola Beltran през 60-те и стигнем до бразилския композитор Caetano Veloso в наши дни. Бях сигурен, че съм я слушал и в изпълнение на Demis Roussos (като Aphrodite’s Child), но не можах да открия нищо, което да ме разубеди, както и обратното.
Предпочетох да покажа клипа с версията на Pedro Infante, защото той самият е бил мексиканец и твърдо вярвам, че неговото изпълнение е най-близо до оригинала, написан от Tomás Méndez, неизвестно кога.
Песента е поздрав за Majah, както и за всеки, комуто хареса.
Блогa списвам като вестник, на чийто бели странички откроява се позиция. Има нещо, но не е така доловимо като Niggaz With Attitude, за които просто се сетих рано сутринта, крачейки към парещата извара, всред кучешкия произвол.
Инак „Rolling Stone ranked N.W.A. 83rd on their list of the „100 Greatest Artists of All Time“ (wikipedia)
Нали, избягвам да се смея, сочейки … ама понякога човещинката надделява и възсяда възпитанието. Например преди минути се посмях зловещо (макар и под мустак), а после, по-късно, изопнах бърните от недоволство. И тази твърде непривична за случаен наблюдател смяна в настроенията си дължа на музикалното събитие Spirit Of Burgas.
Смехa донесе класацията поместена на сайта им, която съдържа безкраен (9 страници само, засега) лист с артисти /музиканти, ди-джеи и тн/. Но не бързайте, още не сме стигнали до забавната част! В проточилия се именник ще видим изброени музикантите, които бихме желали да срещнем предстоящо, в продължението през тази, 2009 година. Смешното е, че се получава какафония от вида “BG vs WORLD“, изглеждаща що годе така: Michael Jackson, Milen, Tiesto, Toni_88, …, а недоразумението се състои във факта, че самите вие бихте могли да се добавите и сетне да гласувате за себе си (веднъж). На коя кофа свирите (барабанисти на кофи дал Господ) и в коя махала, тези са подробности, в които няма да се вглеждаме.
А що посърнах?
Защото, след обстойно ровене, не открих своя талантлив приятел KiNK. Никой не се е сетил за него. Или малко го познават. Въпреки, че миналото лято свири след Andy Cato (Groove Armada), представяйки и собствена продукция (видео: http://www.youtube.com/kink303). И тъкмо се разделихме с негодуванието, по живо, по здраво, добавяйки името на KiNK сред участниците, когато за нещастие попаднах на електронен продуцент от България, събрал да кажем 1500 от общо 1800-те подадени вота досега. Зная, че борбата с машините е несправедлива и предполагам, че рано или късно ще доминират, ама нека бъдем реалисти и преди всичко хора понастоящем: Josh Wink - 6 гласа, еди-кой-си – 1500!
Той, моят призив вече прозира и ще ви застави да гласувате не за кой да е, ала това вие ще направите съзнателно и надявам се - без външна провокация. Изберете когото искате, според личните критерии, но помнете - ще гласувате веднъж, особено ако не владеете езика на машините.
Лека вечер!
Скандинавските страни са пословични със студ, самолетни двигатели и екстремен джаз. Финландците Astro Can Caravan са следващите музикални уникати, които не се наемам да оприлича!
DOWNLOAD: Astro Can Caravan – Meteor Shower Geel (4:17)
Новото при mrbronco е, че ще качвам по едно парче от някои албуми, предизвикали интерес, и ще предоставям линк за теглене. Линкът, разбира се, ще е активен около седмица след момента на upload.
Ето и съвсем кратък списък на музикантите работили над 21st Century Drifting Episode, издаден през 2004 г.:
- Otto Eskelinen / piano, organ, accordion, synthesizer, bandoneón
- Pharaoh Pirttikangas / synthesizer, guitar
- Joonas Hytti / trumpet, euphonium
- Tuomas Eriksson / trombone
- Joakim Berghall / soprano saxophone, alto saxophone, tenor saxophone, baritone saxophone
- Tomi Kosonen / tenor saxophone, baritone saxophone
- Veli-Pekka Parkkinen / clarinet
- Suvi Pappi / bass clarinet, flute
- Arvi Hasu / bass
- Niko Votkin / drums
- Jari-Pekka Hautalampi / drums, percussion
- Torsti Tuovinen / percussion
- Jarkko Pellikka / trumpet
- Samuli Peltoniemi / trumpet
- Artturi Taira / alto saxophone, baritone saxophone
- Tapani Varis / baritone saxophone, bass
- Henna Karhunen / oboe
- Emil Luukkonen / electric piano, synthesizer
- Pentti Dassum / guitar, mandolin
- Jape Karjalainen / percussion, bass
- Teemu Mäenpää / percussion
- Rasmus Pailos / percussion
А повече за формацията можете да научите на: http://www.astrocancaravan.com/
Калин Вельов е известен със своите перкусии, Dj Oto с отличните си миксове (Groovy Sessions), а Tumbaito …хм…ами той/те нека да ни изненадат!
После-парти-слов: Отлично представяне на Tumbaito i Veliov, представляващи цяла формация от близо 7 или 8 музиканта, в това число – два тромпета, един тромбон, пиано, перкусии и бас, и свирещи кавъри на най-познатите и завладяващи кубински песни.
В случай, че не сте присъствали тази вечер и ви попадне покана за тяхно бъдещо участие, посетете мероприятието без колебание.
Техен аналог са музикантите от Инфинити, за които обаче не успявам да открия информация. Попълнете докладна (коментарите по-долу), ако сте ги срещали из клубните афиши напоследък. Ще бъда благодарен, чрез „предварително благодаря“. :)
Walmon – Lost And Found (demo, 2009)
Ако парчето ви допадне и желаете да го слушате без ограничения във време и пространство, сигнализирайте тук.
Скоро си говорихме с приятелка за стилистиката на времето, за циците (заместете с гърди, ако предизвиква пуритански трепет) и тяхната естетика през почти всяко от последните 4 – 5 десетилетия. Не мога да знам (не ме и вълнува) кога за първи път човекът е посегнал към своето физическо преображение чрез изкуствено „облагородяване“, но докато през 90-те, траещо и понастоящем, бяха актуални силиконовите протези, то през 60-те циците са били символ на сексуална революция и са носели своя естествен чар. Достатъчно е да разгърдим мъжки списания от периода и да прелистим двадесет години, ала прикривайки датите, за да стигнем до подобен размисъл. Циците от шейсетте са фетиш, революционни – тогава, а днес -лъхащи на свян и отколешна, но същинска еротика.
Това, обаче, май всички знаят!
Знаят го издателите, посяли първообраза, знаят го и музикалните продуценти, които все повече се връщат към визуалната есенция от тази епоха. Ползват я по предназначение за музика, също изтръгната оттам, която експлоатират максимално.
Френският лейбъл Tour Eiffel Records например се справя блестящо с възкресяването на шлагери и повторното им обръщение в наши дни върху 7 инчови плочи, от които не трябва да соча фаворит.
LE HIPE HOPE !! on 7″inch EP
the 2nd TOUR EIFFEL REC.’s release :: OUT 1st december 2008
„a disturbed french boogaloo clashing 60’s organs & upbeat tambourines based on a genetically modified Wu Tang acapella… when B-boys meet the boogaloo !
on the flipside, „Made in France“, a bizarre boogie-rythmatic speaking tune featuring a french woman of 1968 trying to understand the complexity of the european market process… errrr….“
www.myspace.com/toureiffelrecords
* музикална селекция: Funkusion
Foma на прима виста – експериментален фон. Foma, втори път – наслоява своето въздействие. Бре, тая Foma – трети и последен – плъзва бийтове, чурулика и припуква върху същия дълбок и синтетичен фон. Не съм сигурен какво Lukid си въобразява с албума, но до мен достигна цялостен и завършен продукт, със своя плавен и почти неуловим възход (изключенията са Veto и Saddlebags), със леките си скоци и приглушена електроника, обогатена с мънички, но бликащи детайли. Уж е монотонен, a търпи развитие, уж е експериментален, а е противоречиво смилаем, уж нямаше да ми хареса (както се получи с Onandon), а не стана така. Много повече – слушах го през целия следобед.
В надпревара за поръчки - при boomkat
* трябва да се изпита на слушалки, ефектът, мисля, ще е пълен.
Декемврийските заглавия от предходната година ще ни надзирават зорко, за да не местим календара. А не бихме си го и помислили, ако узнаехме че Luke Vibert (ака Wagon Christ/Plug) е отбелязал в Япония.
Засега preview в juno, по-късно две думи.
_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _
Изслушаните две плочи, от общо три 12“, образуващи CD-то, свързвам с почитателите на Wagon Christ и по-малко с Luke Vibert, макар да осъзнавам, че разчленяването на образи тук е непосилно. Няма обаче крайни експерименти, а само познатата и най-представителна част от творчеството му, или: класически дръм секции, лека електроника, с типичните хармонии на границата на фалцета (запазен символ) и тунинговани вокали, впрочем присъстващи в едно парче. Едва ли Rhythm ще се яви своеобразна кулминация в развитието на този продуцент, но слушането е препоръчително, както винаги! И покупката желателна, когато може.
guten morgen, шлафен зи гут?
мразим причинителят на здрави зъби да ми се изхлузва от четката, три пъти
мразим да не си усещам сводовете, секаш съм дюстабанлия и туловището да погажда номера, дет не са у съглашение с мене
мразим да изтърсвам мераклийски подбраната доминикана и друг да ми я пуши, намерил я сега
мразим непозната, пияна, но добре ухаеща и препасана с гирлянди, гейша да ми се мета на врата и миг по-късно да ме клевети, че съм я напил … аз знам, че и озоновия слой го преебах, ма ааае нема да се оправдавам
2009.01.01 – кефа се на датата, с деветка (което е обърната шестица), и на късмета си от тутманика, дето предвещава път
кефа се, че занесох пиене, там дето немаше и че имах всичко, без да се възползвам
почва второ действие
с торта
ciao
