Албумът на Portico Quartet изисква минимум трикратно слушане. Иска си своето, бе, неговата четка, и моят неразделен FastForward (ако си нов, разделът ми за ревюта на музика, която рина с превъртане) тук изпада в безпомощност.
Докато съм спял, RJD2сe е нагърбил с китара и e стъргал с перце. Пригласял си е към акордите и за кратко е изменил на практиката да разклаща рапърските китки.
Fabric стават на ДЕСЕТ и в периода 15-18 октомври ще празнуват еуфорично. Избраният от мен сет на Smutlee (записан с още няколко вместо поздравителни картички) е събирателен за ритмите, които текущо тача и бих допуснал да калят прасците ми.
Очарованието от работата на Shawn Lee и Clutchy Hopkins (заедно и поотделно) не се дължи на пръстите им, а на умове, тормозени от душевността на режисьор. Визия, която не спохожда мнозина музиканти.
В едно от получените писма наскоро, Robot Koch ме кани вежливо да чуя албума му Death Star Droid в juno. Същият представен изненадващo преди първоначално обявената за разпространението му ноемврийска дата. И така също, рекламиращ се успешно чрез визуализирането на Hard To Find. soundcloud
Смучете отпуски, разпорете прасенцата-касички и оставете скицирането за септември. На тоз заврял мозък, бихте могли да свършите качествено само 1: акумулиране на пясък в дупето, вследствие сърфиране върху брега.
Туитъря не е толкова безумен, колкото очаквах. А съпоставен с фейсбук е меката на смисъла. Ако си музикален глист (като мен) и търсиш мека топлина (като текезесар след оран), това ще да е и твоето място. Там намерих и тепърва ще намирам синтезирана информация от първоизточник. Анонси за албуми, видеа и сетове. Там попаднах (преди 4 часа) на последен микс от Pilooski, чието участие на Park Live пропуснах. И ето че за мен моментът за реванш настъпи!
1. Кандидатираха ex-рапър за депутат, без да подозират, че си е играл на гангстер с римите. Първа продължава
1.1 Отзоваха го, докато той се самоотлъчваше. Толкова абсурд, събран в изречение. Въпрос:aма защо не оставихте псевдото да поиграе с истинските гангстери, да прихване малко рутина, че в рапа хич го нямаше. видно генералската дума е по-скоро канска, а волята на народа – формалност.
2. Madonna ще изнесе концерт в България. Така де, дотук нищо ново. И-и-и ще пее песните на Джако! Въпрос: всички обичаме Джако, даже три милиарда сме, но на кого последно ще ходите на концерт, защото се обърках? не че съм притеснен!
Акълъ ми е на моретo, а ръцете – на полето. Ако и вашата ваканция все още се измъква, жестикулираща цинично от пропуснатия рейс, горещо препоръчвам да отморите с:
Sand To The Beach е фрагмент от албума Three Way Intersection на Ave.To (или Avenue To). Вашингтонската тройка, чийто член е Oddisee и е издала албума си през лятото на 2008, предлага инструментален хип-хоп и умерен джаз. Позната, но вече рядко срещана рецепта, в която лаунджът фигурира дотолкова, че да способства на парчетата им да зазвучат радиофонично. 8 от 10.myspace
С издаването на Bibio Warp най-после случиха на шанса да ме ангажират. (уарп - тебе – как пък не!) И то за дълго. Ambivalence Avenue, дебютен за лейбъла, но не и за артиста, ми въздейства, както лъчисто, така меланхолично и завеяно. Може би ‘замечтано’ е сред най-точните изрази, съответстващи на съдържанието, което ще окрили моментно и по-претенциозните (заклети) уарпаджии, жадуващи за електронен фатализъм. Накъсо: Bibio e сублимирал и това се долавя!
Малко се забавих с тази публикация за изданието, което Pitchfork оценяват едва с 8.3 от 10, но то е такова, че не страда от времеви диапазони и модни стремления. 10 от 10
Добавям и подходящ фон за музиката му, произведен пак от него. Bibio’s photostream. merci, evilo.
Седях на тревата и пееше Мария. Български народни песни по великолепен начин. Толкова, че хард-рокаджиите в съседство правеха паузи, за да й се наслаждават. Беше една чудесна вечер в градския ни парк. И бих искал да се пренеса отново там, върху тревата, но този път излегнат по корем, заровил лакти пред Martina Topley Bird. Евентуално, ако може.
Вероятно ще прозвучи отживяло, ако заговоря за притежание на музика върху физически носител, но както и да погледнем, едно е да заредиш набор цифрички в преносимия си плеър и съвсем различно, когато разглеждаш обложка, когато разлистваш чуждите мисли и долавяш трепета в разказите за възникване, издирване и адаптиране на чуждата и екзотична музикална същност. А когато всичко това е придружено от чудесно графично оформление и текстове на песни, пресъздаващи далечен бит, то добива уникалността, която ни отвежда при желанието да споделяме знанието за този продукт многократно.
Две седмици след получаването на албума, искам да благодаря на приятелите си, че ми поднесоха в кутийка тази живописна разходка, от Карибите през Латинска Америка до Африка, сътворена в Колумбия. И да пожелая на всички останали същата пълноценна среща с “варварската им“ музика. 10 от 10
Tradition In Transition излезе ексклузивно вчера, по-рано от очакваното, в etch shop.
Tru Thoughts Freebie:Quantic and his Combo Bárbaro – Arianita (DownloadHERE)
Няма да се впускам в разнищване на Novalima (което са осъществили вече 10 други блога), защото са заснели качествен клип, от който бихте преценили дали музиката им ще ви съпровожда това лято. Интересното е, че в ремиксираната версия на албума Coba Coba взимат участие популярни ди-джеи и продуценти като: Da Lata, Zeb, Faze Action, Seiji, Boozou Bajou и др.
Това, семплите – голяма работа, от swing (?) пък щом са - засега грандиозна! Wax Tailor ще цъфнат с албум, когато ще броиме първолаците. Дотогава стискайте и каквото и да питат - Say YES!!!
Drift e страховито мелодичен! И това е основното, върху което ще градим повествование. Ще разказваме как отсъствието на семпли в назрялата повторно бийткултура не рядко дава свободата, нужна за създаване на експериментална атмосфера. Как умелата работа с машини може в пъти да надскочи произволното лабораторно упражнение.
Nosaj Thing можем да причислим към съвременните електронни дарования, които поднасят посланието си с „френскa претенциозност виртуозност“, присъща на Sebastien Tellier, с разликата, че в този си вариант тя е подкрепена от хип-хоп ритмика на силни времена. 10 от 10
Нямало е лято да си мине без Make Jah Music. Нямало е песен да въртя повече от Retreat Wicked Man. За нея какви спомени имам, ех, връхлиташе ме младост. И няма друг албум като Shoot The Boss 1998, вече единадесета година. Дано Jon Carter e жив и дано не чука хаус – ха дано … ама надали за второто ;)
Lotek, но не Hi-Fi, а във версия за Windows. Контрол алт дел и сме три на нула. Както казва добър приятел, броенето започва, сякаш не е било. Абе, я, наздраве! :)
„Friend of SpaceBass, Mr Dominic Stanton (aka Domu, aka Sonar Circle, aka Bakura) has kindly put a little 45 mins boogie/funk adventure together for us. No tracklist yet, but expect classics, surprises and everything in between. Perfect summer listening“
Beastie, Beastie, Beastie Boys. Неповторими! Въпреки оглозганото от дъвкане So What’cha Want и посивелите коси, независимо от The Roots.
Действието се развива по някаква си телевизия, в някакво си шоу, все детайли на фона на новината за задаващия се албум с евентуалното участие на Santigold. ‘Hot Sauce Committee’ coming in september, 2009
Света на indie/pop музиката не пресилено мога да сравня с този на hip hop-a. И двата ми се струват нескончаеми. И защото първият от тях не ми сред приоритетите, логично е случайно да науча за Oi Va Voi. Оттам насетне логиката престава да бъде водеща и настъпва наслаждение.
Видеото е от последния албум, озаглавен Travelling The Face Of The Globe, 2009
DOWNLOAD: Oi Va Voi – Worry-Lines (от едноименния албум, издаден през 2007, благодарение на един чудесен блог)
Подкастът от Dub Pistols идва вместо надлежната почерпушка покрай случването на Rum And Coke. Свежалбум,който би намерил място в плажната ви чанта, потракващ между очила и флакони с масло.
Edit: Не захващайте подкаста, ако не умеете да се любувате на брейкбийт с рейв синтезис. Миксът е удачен пример колко се разграничaват диджей сетовете от авторската продукция.
?x3: Ще се доверите ли на мен, ако ви насоча към Extra Feeding 3. Ще го пробвате ли, както постъпих аз, след като ми бе препоръчан от evilo(10x). Ще стартирате ли безвъзмездната щафета, пренасяйки го и до други …
Jake One – I’m Coming feat. Black Milk and Nottz е само 1/27 част от пътешествието на къртицата Dj Mitsu the Beats. Juno
E, не! Това е прекалено! Миг преди да се събудя се възмущавах от полемика с блогър. Виден блогър, още повече, си беше позволил язвителни нападки спрямо моята, най-хрисима особа. И ха да го преметна с отговора си, влагайки страстта, присъща на борба с вредители, ала се пробудих. Струва ми се, вече на три часа разстояние от леглото, че трябва да си почина от всякаква блогърска офанзива. Ама наистина.
Чувствам се обсебен, закусвайки с гугъл рийдър и „часът на мама“. (не се фрустрирайте, последното добавих, заради опакия си характер и перманентните закъснения за работа)
Междувременно, ако не сте забелязали, от кратко време насам изсипвам вързопчето си на други две места. Много по-резонно ми изглежда да разширявам нечий създаден кръг, вместо да проектирам свой уединен и инакомислещ. Разбира се, едното ще се отрази на другото и тук ще се задържам спорадично.
Недоумявам защо съм станал толкова обяснителен и като последица монологизирам, но предполагам тази тотално сбъркана представа, че имам аудитория дава своето отражение.
Местата, които харесвам и желая да се възприемат разграничено от всеобщите представи за модерна музика са (а така също и присъствам, пишейки):
http://dot.cult.bg/notitlehttp://www.mentasession.org
Друго място, което все повече ме възхищава и подкрепям е:
http://majah.wordpress.com/
Съвет към всички безмълвни и анонимни читатели, които все още не са дръзнали да създадат свое кътче, не възнамеряват да го правят, но и не са се осмелили да заявят своето присъствие:
КОМЕНТИРАЙТЕ, ПО ВЪЗМОЖНОСТ ПО-ЧЕСТО. ДРУГ ПРИЗНАК ЗА ОБРАТНА ВРЪЗКА НЯМА!
Няколко култови музикални блога бяха пред затваряне, поради огорчение на авторите им от липсата на комуникация. В резултат - прощалните им постове наброяваха над 200 коментара. Някои останаха, други - не …
„Here’s the official video for Illa J’s track „Sounds Like Love“ from his Yancey Boys album, featuring beats produced by his late big brother J Dilla. Video directed by Dina Juntila“ myspace
Ето с това парче бих тормозил всички недоносчета, със свален гюрук и пращяща от наглост саундсистема ще им се прозявам невъздържано отдясно. Естествено ще си придам и важен поглед, някаква смес от отегчение и погнуса. Обаче! Докато се обзаведа с кабрио ще ми мине меракът да жонглирам с просташки епитети от паралелни светове.
Канадското дуо Тhunderheist току що изстена с първата си свирка, ашладисана от Big Dada. И му предвещават светло бъдеще през 2009. Стане ли така - всички ще припяват, не се ли случи, връщам се на съспенса от план А. myspace
Продължава да ми липсва желанието за писане, точно колкото се нуждая и от пролетното слънце. Когато трябва да почиваме и да се браним вяло от слънчевите ласки, всъщност вали. Не обичам да вали, не обичам и да ръми, общо взето харесвам водата само в морето и банята – толкова. Други нейни проявления ми действат минорно, без да твърдя, че знам напълно какво крие подобно настроение.
За for the music ще призная, че е озаглавено малко претенциозно, но е чудесен пример как спокойният дъб може да вирее в симбиоза с войнствения грайм (отчасти дъбстеп). То е поздравът за всички, останали в София. А провансът, според софийската терминология, е всяко местонахождение, извън пределите на столицата и също почти всяка непривична дестинация, тласкаща физиологията ни към супергеройски метаморфози.
Моята трансформация е доброволна и започва след броени часове. next one?
Малкото безоблачни и цветни дни можем да направим още по-ярки с оптимистичен бразилски съпровод.
Съществуването на тези странички от дневника на Nina Miranda разкрих благодарение на uv. И за Zeep съответно, при желание, ще прочетете тук.
А нищо от написаното за читателите ми в reader-a* не се е променило. Връщам се, заради семенцето съвест, което няколко дни прокарва своите пъпки и буйства пред окопа ми от плевели. Което поражда едновременно половинчато удовлетворение и абсолютно уважение към останалите неабонирани, но постоянни читатели, които не престанаха да „нахълтват в моя дом“, в очакване и търсене на нещо ново. Нещото, което всички наричаме музика, но всеки разбира по своему.
И така, посрещнете климатичните промени с подновяване на гардероба и изживявайте пълноценно всички мигове, които слънцестоенето и пърхащите флуиди могат да ви погодят.
Блогът ще си виси и няма да бъде изтриван, засега …
* теодор пишеше разни неща на разни теми, които само премъдрият гугъл рийдър помнеше и само абонираните четяха.
Така сладко се отнесохме него път с Onra (без малко да напиша Омир, мани, тресе ме елинизъм), че пропуснах да предскажа, как пак се случва да я бистрим тази тема:
Onra: “This is 100% soul music, selected from original vinyls. I put a lot of my favorite songs in it… I didnt want to do the regular “beatmaker podcast” thing……. I think it’s boring and a lot of people do it better already. I called it simply soulful joints. There is no tracklisting.”
ps/ в случай, но и не само, че подобна музика ви гали по врата (до изтръпване), можете да се прoтегнете и малко по-далече: Shawn Lee – Soul In The Hole
За участията на DJVadim като гост ди-джей на родна сцена можете да чуете много противоречиви и не дотам ласкави оценки. Затова ще се абстрахирам от представянето му пред публика и ще коментирам само студийното творчество.
От сингъла Hidden Treasure, чиятo официална приемиера гласят за 9-ти април, става ясно, че предприетата реге/дъб посока в The Soundcatcher 2o07 (от BBE) не е случайна и дори се затвърждава, отдалечавайки отколешните фенове на headz groove продуцента (заблуждаващо название на стил, произхождащо от албума му Headz Ain’t Ready 1995) от настоящото му творчество. Продукцията му сега го доближава до почитателите на лейбъли като Tru Thoughts (защото артистите записващи за BBE са твърде многообразни, за да бъдат показателни), където съчетанията са волни, но често придружени с вокални партии, в компанията на фънк, джаз и хип хоп. Добавим ли и реге, ще знаем какво да очакваме от Vadim занапред!
ps/ Забелязах, че в картинно-музикалния плейър (не знам как се вика това мултимедийно чудо, ще простите), се изписва възможност за free download. Който се навие, ще му намери и колая (чалъм, цака и др. любими отживелици)!
Абе, Samie ми звънна. Викам й, Boxxxy, момиче, бре, що става? Потъна като кубинка у Дунава. Ааа, вика, до Куба не стигнах, ама да ти обадя, че съм сбрала всичките си музички в архив, вземи го пални тоя спейс, най-сетне, пък намини! Ооо, това е приказка, како, викам й. Отивам!
(сега, под секрет – тя, Боксито, се мисли за мъж, ама аз не я обезкуражавам. правя се на толерантен - полове, раси, голяма работа … Демокрация е! та, ако чуете да глашатайстват из града как KiNK я бил нахлузил като уондърбра, да не вярвате … хич!)
Би било пагубно за даден творец да не прогресира. Дали посоката ще ни допадне е толкова субективно, колкото са хората в същността си, колкото е тяхното изкуство!
За Briskey прогресът се свежда до две думи:
„Briskey is the musical child of Gert Keunen. With the new album before_during_after Briskey has headed into a new direction: darker, slower and an even higher soundtrack-factor; but at the same time it sounds stimulating, pulsing and dynamic. Cinematic postjazz.„
„Expect instrumental hip hop fusing breakbeats with psychedelia, prog rock, obscure samples, old jazz, blues, trip hop, soul and electronic bits. This is the new thing!“
Първо: Чудесна обложка, напомня ромбоидите за голф; Второ: Не, не играя голф; Трето: Еvilo писа неотдавна по повод виетнамското бийтмаестро (прочети); Четвърто: Съдържанието на 1.0.8 изисква да харесвате поне малко Dilla, Madlib, Flying Lotus, Ras G и тн.; Пето: Няма извращения; Шесто: И да има, кратки са (до 2 min)! Седмо: Продава се в boomkat; Осмо: myspace
Сходни: Ocuban – Behave Decently; Bullion – Young Heartache
Само да не се изненадате, че Discodeine са Pilooski and Pentile. Ама и хич да не се чудите – пак са те! Освен това, този ФЕН разказва увлекателно за всичките премеждия на d*i*r*t*y. Ще ви почерпи и парченце-две, ако му се отдадете …
За заинтересованите, WhoMadeWho ще раждат към края на месеца …
DOWNLOAD:WhoMadeWho – Тhe Plot (Discodeine Remix) via RCRD LBL
Ето на какво се натъкнах преди малко, отбивайки се при voxy (който чета твърде рядко, но все пак чета):
„Първо по въпроса с музиката : винаги са ми били странни хора които са заклети фенове на дадена музика – демек чалгари, метъли, рап фенове, рейвъри и прочие. Музиката в крайна сметка е средство за забавление, а не начин на живот и ми е малко странно когато гореупоменатите започнат да се обличат според стила на музиката която слушат, когато започнат да се държат според стила на музиката която слушат, когато започнат да дружат само с хора които слушат тяхната музика, когато слушат единствено и само техният си стил и всичко останало за тях е смотано и тъпо.“
Мнението е на Георги от Прозорецът (блог, който не познавах досега) и е извадено от контекста, но си позволих да копирам (Георги, бъди милостив), защото звучи принципно и най-вече повтаря моето виждане, с което не съм ви занимавал до момента.
Големият въпрос, досадно жужащ в главата ми, е - влияе ли музиката върху начините на общуване, върху възприемането на света и изобщо определя ли поведенчески модел при хората. Звучи сложно, а всъщност не е! По-семпло би изглеждало така: Възможно ли е хора с крайно противоположни, но явни музикални предпочитания (например рап/метъл vs поп-фолк) да общуват пълноценно и да създадат хармоничен и дълготраен контакт помежду си?
ps/ ще ми се да коментирате, тъй като подозирам, че 2/3 от вас (а може би и всички), читателите, са слушатели с вкус и надявам се, с отривиста оценка. :)
Hauschka: „Hey guys, i posted today a wonderfull made video by Jeff Desom. Hes is a great director from Luxembourg and this video has a very nice animated view of NYC in the 20s.“
Третия албум на Chris Joss оприличават с David Holmes и неговите композиции, озвучили кинолентите “Седморката на Блейк“ (така де, единайсеторката на Оушън). Другите ревюта пък посочват за извор на инструменталиста неизчерпаемата психаделия от 60-те, примесена с екзотиката на Азия, т.е. вдъхновението от Боливуд (Бомбай + Холивуд, в случай че не знаехте). Съвсем логично би било да свържем двете, но и да проверим написаното. Да се настаним удобно и да натиснем play.
Направим ли го, ще слушаме 12 теми, всяка от които изключително музикална, наситена с ноти и действително отнасяща се с реверанс към неувяхващата филмова музика от недалечното минало. Ще чуем индийските ситари, фънк, джаз, а дори и рок аранжименти, и ще си припомним, че Joss е, ако не единствен, то един от малцината съвременни музиканти (на прима виста се сещам за Espen Horne с BHE и Shawn Lee), владеещи скокове във времето. 10 от 10
Sticks се издава от ESL music и е вече в продажба.
The brand new видеото (към края на февруари) от CunninLynguists е режисирано от Kno and Matt Hobbs (Vital Films). Явява се продукция на Kno с участието на емситата Natti и Deacon The Villain и е първи сингъл от предстоящия им двоен албум. Stay tuned!
Как се танцува swing? С поличка до коленце и гащи за пред хора! А как се слуша swing? Всякак, макар че ако ги проснете пред мен тия ми ти кюлотки и аз ще се принудя да покажа туй-онуй.
Иначе Slynk, агентура на Goodgroove Records, е кривнал от пътя (така твърди за селекцията) и е драснал един микс, който не ме оставя в покой вече втори ден.
Време е да чуете и вие:
01 Juke – Swing City
02 Tuff Love – Haus Am Wald
03 Kormac – Scratch Marchin
04 Flow Dynamics – Tremendo Boogaloo
05 Los Rumbers – Que Me Quiten Bailao
06 Mr Scruff – Blackpool Roll
07 Sono Rhizmo – Mambocito Mio
08 Jazzhole – Free The Robots
09 Benny Goodman – Sing Sing Sing
10 Slynk – Four Breaks (Unreleased)
11 Mamaluke – The Plant (Beatphreak Remix)
12 Los Rumbers – Flame & Co
13 Matenlo – Chic
14 Basement Freaks – Gypsy Breaks
15 Dunkelbunt – Cinnamon Girl (Instrumental)
16 Wicked Lestor – Skeewiff’s Batucada Dub
17 Beatfanatic – Mas Que Malandro
Днес болезнено се разделих с кварца, тактуващ честотите в дарената ми флаш памет (фирмените дарове толкова и струват, особено що касае техниката). Заболя ме, че не бях изслушал съдържанието, изсипано в момент на крайна нужда от дисково пространство. А при мен такива нужди са превърнати в навик. Как да е, ще си възобновя архива, ала след като се нахраня. И тъкмо да се наям и да се оригна от доволство, вече го предвиждах, гледам картофите, които гласях за магията на маги, взели че покълнали. Стъргах, кълцах, чоплих, нищо не остана. Тури му пепел, тези дни и боклука не ти искат даже. Така, с кренвирш в уста, викам поне да си сипя сокче. Много обичам кокос. Изпих две чаши, успокоих се и на път за третата - чета по опаковката – „налей в чаша с лед – ром, кокос и ананасче, разбъркай с лъжичка и декорирай с черешка“. Взех ромчето и какво мислите, че стана? Ами, свършиха ми цигарите!
bruv, ще ставам известен, ко ли не – то аре прочут. да не се хваля, ма ми писаха оня ден от канадско. dig-али ми блога и докато се чудех какво ще му дигнат точно, щото ратито си го следим непроменено, разцъках линкчето, дето беха изоставили. раздават от takaba records пичовете подаръци: безплатно промо с коварен рап и некви мрачни щуротии. сега, за да не се хваля повече, а и щото някак си се чувствувам Уважен, ще трябва и вие да четете, туй що ме изкьорави, което за по-голяма прегледност ще прекопирам педантично:
„Whats up bruv, we dig the Mr. Bronco blog ..
Below is a link where you can download a copy of our latest release, the new Modulok album ‘Cities and Years.’ ..“
Най-добре от рано да си чистим сметките (обикновено преди да хвръкне тапата), че после само от уважение не се живее. А Onco промото, става ясно, нема да даде. Щото никъде изрично не са го подарили. Това дето може да се стори и дори ще направя е да не прекъсвам повече мислите на нам далечната кленова бригада, да заявя: „братя, тоз не е моят хип-хоп“, но и да покажа съществуванието на тези люде, тяхната воля и мрачна харизма.
„Also, Modulok will be performing in Skoje (вероятно авторът има предвид Скопие – бел.ред.) in late May and we are trying to arrange a concert in Bulgaria, if you have any advice or can help in this regard please let us know…“
Последното изречение важи най-вече за тия рапъри с връзки, дето се терзаят с българската младеж. Да я организират, развеждат и гнетят с подобия на гореспоменатите шампиони, а сигурен съм фенове ще се намерят и артистите от този лейбъл всячески ще изкълват. Жалко само, че Onco носи мокасини и тук историята свършва!
Старата песен на нов глас! А как звучеше ще си припомним в четвъртък, 12.03.2009, на нов адрес. Club Sugar вече се намира на бул. Тодор Александров и ул. Княз Борис I и ще отвори вратите с постоянно пребиваващите Groovy Sessions. more info
За партито може да подгреете с два отлични микса, витаещи наоколо:
Няма разумен довод, с който да си служим, оправдавайки любовта си към музиката, така както няма в емоциите разум.
Затова и този път ще се отдам напълно на чувството, което ме спохожда докато съпреживявам вълнението на музикантите, създали Banquet Of The Spirits. И никак няма да съм длъжен да консервирам съдържанието, да го ограничавам, залепвайки му етикета. Единствено, за да е възможно следващият да го разпознае. Защото даже да го проумее, след като е научен да чете, следващият няма да го разбере, ако не го преболедува. 9 от 10
За Drum Brothers тук съм, за да не пропуснете. За изложбата на Nasimo обаче нямам грижа!
Edit, june 2009: IMPORTANT: FOR ALL OUR FANS, PLEASE READ IT.
Hi,
Due to problems we have with another band called drum brothers, we unfortunately have to change our band name.
Drum Brothers still exist but we’ll just use another name.
The album will be normally released in november ‘09.
That is the reason why the new 12′ inch is delayed
you’ll be informed of the new band name as soon as possible
Празникът за 10-те години ще придружи излизането на Junior (23.03.2009 от Astralwerks). А за пилотния Happy Up Here казват, че напомня Eple. Според мен напомня тях, а те толкова си могат, но точно колко ще разберем след месец, с участието на Lykki Li, Robyn, Anneli Drecker и the Knife’s Karin Dreijer!
Първоначално мислех да споделя ремикса на Breakbot, но няма да го правя. Заглавието запазвам тенденциозно.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . * другари, които стигате до блога ми чрез „dai si sarceto popa kavar na gradski“, този микс е специален поздрав за вас!
„Video directed by Syd Garon & Paul Griswold, featuring the artwork of Shepard Fairey“. Последният известен като OBEY GIANT и отговорен за лика на Обама, обложките на Gaslamp Killer, Z-Trip и др.
Дебютът на N.A.S.A. “The Spirit of Apollo“ ще излезе в орбита на 17.02.2009 г. и ще се движи по следния маршрут:
01. Intro
02. The People Tree (feat. David Byrne, Chali 2na, Gift of Gab, & Z-Trip)
03. Money (feat. David Byrne, Chuck D, Ras Congo, Seu Jorge, & Z-Trip)
04. NASA Music (feat. Method Man, E-40, & DJ Swamp)
05. Way Down (feat. RZA, Barbie Hatch, & John Frusciante)
06. Hip Hop (feat. KRS-One, Fatlip, & Slim Kid Tre)
07. Four Rooms, Earth View
08. Strange Enough (feat. Karen O, Ol’ Dirty Bastard, & Fatlip)
09. Spacious Thoughts (feat. Tom Waits & Kool Keith)
10. Gifted (feat. Kanye West, Santogold, & Lykke Li)
11. A Volta (feat. Sizzla, Amanda Blank, & Lovefoxxx)
12. There’s a Party (feat. George Clinton & Chali 2na)
13. Whachadoin? (feat. Spank Rock, M.I.A., Santogold, & Nick Zinner)
14. O Pato (feat. Kool Kojak & DJ Babão)
15. Samba Soul (feat. Del Tha Funkee Homosapien & DJ Qbert)
16. The Mayor (feat. The Cool Kids, Ghostface Killah, DJ AM, & Scarface)
17. N.A.S.A. Anthem
От ANTI- (лейбълът, който издава албума) ни предлагат да слушаме „Money“, колкото пъти пожелаем.
Парчето е от албума When Machines Exceed Human Intelligence на Harmonic 313 (Dave Brinkworth & Mark Pritchard), издаден за Warp и разпространяващ се от 06.02.2009 г.
Parisdjs ексклузивно ни поднасят лежерен и мелодичен реге микс на Honey от Grant Phabao. Досега парчето съм слушал във версии на Dj Day, Aeon, Captain Planet, Little Brother, Clueless (dubstep) и кой ли не, но представената преработка попада сред най-добрите.
Хората винаги са ме удивлявали със спобностите си. Някои от тях със своята, намираща артикулацията на Ian за чудовищна, а захвата му на флейтата за неприемлив и оскърбяващ инструмента. Способности, всякакви и капацитети – разни. Ian Anderson обаче е един и кусури не търпи, дори и да приемем, че не държи инструмента си правдоподобно!
Jethro Tull съществуват и днес, с творчество, повлияно от цял свят.
ps/ занапред ще отделям все повече внимание на музиката, която не бива да забравяме и често пъти е по- истинска и качествена от модерната й наследница.
братчед, бараката се закле и пуснаха ни парното, ще ви пуснат и водата, кажи на леля ми че тоя е голем чобанин, от големата америка, па тя да го каже на кмета, да му го не каже той! да знаеш, пари повече нема да ви пращам за водата, ти знаеш, братчед ти не е серсем и будала, щото значи това арсена за пиене не става, да му кажете че и за миене не става. не съм пробвал ама питах, там на площада момчето на пена, нали е студентче, образован мъж!
инак тука всичко е добре, взех и марчето свят да види, с оня царски кон на центъра да похортуват. имаше бая съселяни и тъпаните бихме като на събор. и байрактарите са тука, играт, ама марчето я стигна запека, та я прибрах да й побая, че път ни чака заранта!
хайде пак ще ти пиша скоро, ма драсни и ти един ред – как сте, що сте, челядта?
Ето, затова обичам Stones Throw! Такава мазнотия са извадили, че тушира всякакво коравосърдечие. Mayer Hawthorne е най-влажното име, което следва да запаметите!
DOWNLOAD (links):
Mayer Hawthorne – Just Ain’t Gonna Work Out (original) при pinglewood.com
Mayer Hawthorne – Just Ain’t Gonna Work Out (Astronote remix) приmoovmnt.com
Какво мислите за последния Just A Souvenir е без значение, защото кацна ново 6!
Точно толкова са темите в EP-то Number Lucent, което олицетворява завръщане към rave-a от 90-те. Без да прекалява със скоростта на ударите (справка: прекалено е над 180-200 bpm), Squarepusher e наблегнал на хармониите, които са донякъде увличащи и напомнящи отминали години. Колкото абстрактни, толкова с progressive rock (някои го наричат джаз) маниер, темите варират от breakbeat през безумен и начупен drum and bass до happy hardcore (rave).
Имам известни съмнения, че двете издания са едновременно заченати и само търговски трик ги прави породени, но ще пренебрегна догадките си в полза на безплатното промо, великодушно отпуснато от Warp!
To receive a free MP3 of Squarepusher – Illegal Dustbin from the EP ‘Numbers Lucent’ (released 19th Jan 2009) please signup below and the link will be emailed to you.
Има електро, има и вода! Вода, която ни плиска у дупето и електро, което комбинирам с шит. Хубавото е, че все още има H2O, коeто пием, както и недвусмислено електро, в най-чист вид.
За водата изчерпвам темата, защото не съм угрижен екорадетел и твърде малко я възприемам като бутилирано средство за утоляване, а продължението на мисълта ми неизбежно ще ни срещне с последния двоен албум на лондонското дуо Hexstatic.
В албума Videos Remixes Rarities няма да чуем нищо революционно, по отношение на съвременната електроника, но има няколко ремикса, които ми напомниха колко добър може да бъде този стил и саунд. Фаворитът е Hexstatic – TLC (Ivan L. Remix), а дискът се състои от две части, като втората е DVD, съдържащо всички клипове на формацията или visual works, както е модерно да казваме.
Преди няколко часа слушахме на живо версия на мексиканската класика Cucurrucucu Paloma, изпълнена от формацията на Вельов Tumbaito. Вероятно повечето от нас са я слушали и по-рано, но по-интересното е, че тази любовна балада (предполагам, защото не бих могъл да си преведа от испански) е станала световна класика, увековечена от редица големи изпълнители. Като започнем с мексиканската прима Lola Beltran през 60-те и стигнем до бразилския композитор Caetano Veloso в наши дни. Бях сигурен, че съм я слушал и в изпълнение на Demis Roussos (като Aphrodite’s Child), но не можах да открия нищо, което да ме разубеди, както и обратното.
Предпочетох да покажа клипа с версията на Pedro Infante, защото той самият е бил мексиканец и твърдо вярвам, че неговото изпълнение е най-близо до оригинала, написан от Tomás Méndez, неизвестно кога.
Песента е поздрав за Majah, както и за всеки, комуто хареса.
Блогa списвам като вестник, на чийто бели странички откроява се позиция. Има нещо, но не е така доловимо като Niggaz With Attitude, за които просто се сетих рано сутринта, крачейки към парещата извара, всред кучешкия произвол.
Инак „Rolling Stone ranked N.W.A. 83rd on their list of the „100 Greatest Artists of All Time“ (wikipedia)
Нали, избягвам да се смея, сочейки … ама понякога човещинката надделява и възсяда възпитанието. Например преди минути се посмях зловещо (макар и под мустак), а после, по-късно, изопнах бърните от недоволство. И тази твърде непривична за случаен наблюдател смяна в настроенията си дължа на музикалното събитие Spirit Of Burgas.
Смехa донесе класацията поместена на сайта им, която съдържа безкраен (9 страници само, засега) лист с артисти /музиканти, ди-джеи и тн/. Но не бързайте, още не сме стигнали до забавната част! В проточилия се именник ще видим изброени музикантите, които бихме желали да срещнем предстоящо, в продължението през тази, 2009 година. Смешното е, че се получава какафония от вида “BG vs WORLD“, изглеждаща що годе така: Michael Jackson, Milen, Tiesto, Toni_88, …, а недоразумението се състои във факта, че самите вие бихте могли да се добавите и сетне да гласувате за себе си (веднъж). На коя кофа свирите (барабанисти на кофи дал Господ) и в коя махала, тези са подробности, в които няма да се вглеждаме.
А що посърнах?
Защото, след обстойно ровене, не открих своя талантлив приятел KiNK. Никой не се е сетил за него. Или малко го познават. Въпреки, че миналото лято свири след Andy Cato (Groove Armada), представяйки и собствена продукция (видео: http://www.youtube.com/kink303). И тъкмо се разделихме с негодуванието, по живо, по здраво, добавяйки името на KiNK сред участниците, когато за нещастие попаднах на електронен продуцент от България, събрал да кажем 1500 от общо 1800-те подадени вота досега. Зная, че борбата с машините е несправедлива и предполагам, че рано или късно ще доминират, ама нека бъдем реалисти и преди всичко хора понастоящем: Josh Wink - 6 гласа, еди-кой-си – 1500!
Той, моят призив вече прозира и ще ви застави да гласувате не за кой да е, ала това вие ще направите съзнателно и надявам се - без външна провокация. Изберете когото искате, според личните критерии, но помнете - ще гласувате веднъж, особено ако не владеете езика на машините.
Скандинавските страни са пословични със студ, самолетни двигатели и екстремен джаз. Финландците Astro Can Caravan са следващите музикални уникати, които не се наемам да оприлича!
Новото при mrbronco е, че ще качвам по едно парче от някои албуми, предизвикали интерес, и ще предоставям линк за теглене. Линкът, разбира се, ще е активен около седмица след момента на upload.
Ето и съвсем кратък списък на музикантите работили над 21st Century Drifting Episode, издаден през 2004 г.:
Калин Вельов е известен със своите перкусии, Dj Oto с отличните си миксове (Groovy Sessions), а Tumbaito …хм…ами той/те нека да ни изненадат!
После-парти-слов: Отлично представяне на Tumbaito i Veliov, представляващи цяла формация от близо 7 или 8 музиканта, в това число – два тромпета, един тромбон, пиано, перкусии и бас, и свирещи кавъри на най-познатите и завладяващи кубински песни.
В случай, че не сте присъствали тази вечер и ви попадне покана за тяхно бъдещо участие, посетете мероприятието без колебание.
Техен аналог са музикантите от Инфинити, за които обаче не успявам да открия информация. Попълнете докладна (коментарите по-долу), ако сте ги срещали из клубните афиши напоследък. Ще бъда благодарен, чрез „предварително благодаря“. :)
Скоро си говорихме с приятелка за стилистиката на времето, за циците (заместете с гърди, ако предизвиква пуритански трепет) и тяхната естетика през почти всяко от последните 4 – 5 десетилетия. Не мога да знам (не ме и вълнува) кога за първи път човекът е посегнал към своето физическо преображение чрез изкуствено „облагородяване“, но докато през 90-те, траещо и понастоящем, бяха актуални силиконовите протези, то през 60-те циците са били символ на сексуална революция и са носели своя естествен чар. Достатъчно е да разгърдим мъжки списания от периода и да прелистим двадесет години, ала прикривайки датите, за да стигнем до подобен размисъл. Циците от шейсетте са фетиш, революционни – тогава, а днес -лъхащи на свян и отколешна, но същинска еротика.
Това, обаче, май всички знаят!
Знаят го издателите, посяли първообраза, знаят го и музикалните продуценти, които все повече се връщат към визуалната есенция от тази епоха. Ползват я по предназначение за музика, също изтръгната оттам, която експлоатират максимално.
Френският лейбъл Tour Eiffel Records например се справя блестящо с възкресяването на шлагери и повторното им обръщение в наши дни върху 7 инчови плочи, от които не трябва да соча фаворит.
LE HIPE HOPE !! on 7″inch EP the 2nd TOUR EIFFEL REC.’s release :: OUT 1st december 2008
„a disturbed french boogaloo clashing 60’s organs & upbeat tambourines based on a genetically modified Wu Tang acapella… when B-boys meet the boogaloo !
on the flipside, „Made in France“, a bizarre boogie-rythmatic speaking tune featuring a french woman of 1968 trying to understand the complexity of the european market process… errrr….“
Foma на прима виста – експериментален фон. Foma, втори път – наслоява своето въздействие. Бре, тая Foma – трети и последен – плъзва бийтове, чурулика и припуква върху същия дълбок и синтетичен фон. Не съм сигурен какво Lukid си въобразява с албума, но до мен достигна цялостен и завършен продукт, със своя плавен и почти неуловим възход (изключенията са Veto и Saddlebags), със леките си скоци и приглушена електроника, обогатена с мънички, но бликащи детайли. Уж е монотонен, a търпи развитие, уж е експериментален, а е противоречиво смилаем, уж нямаше да ми хареса (както се получи с Onandon), а не стана така. Много повече – слушах го през целия следобед.
Декемврийските заглавия от предходната година ще ни надзирават зорко, за да не местим календара. А не бихме си го и помислили, ако узнаехме че Luke Vibert (ака Wagon Christ/Plug) е отбелязал в Япония.
Изслушаните две плочи, от общо три 12“, образуващи CD-то, свързвам с почитателите на Wagon Christ и по-малко с Luke Vibert, макар да осъзнавам, че разчленяването на образи тук е непосилно. Няма обаче крайни експерименти, а само познатата и най-представителна част от творчеството му, или: класически дръм секции, лека електроника, с типичните хармонии на границата на фалцета (запазен символ) и тунинговани вокали, впрочем присъстващи в едно парче. Едва ли Rhythm ще се яви своеобразна кулминация в развитието на този продуцент, но слушането е препоръчително, както винаги! И покупката желателна, когато може.
мразим причинителят на здрави зъби да ми се изхлузва от четката, три пъти
мразим да не си усещам сводовете, секаш съм дюстабанлия и туловището да погажда номера, дет не са у съглашение с мене
мразим да изтърсвам мераклийски подбраната доминикана и друг да ми я пуши, намерил я сега
мразим непозната, пияна, но добре ухаеща и препасана с гирлянди, гейша да ми се мета на врата и миг по-късно да ме клевети, че съм я напил … аз знам, че и озоновия слой го преебах, ма ааае нема да се оправдавам
2009.01.01 – кефа се на датата, с деветка (което е обърната шестица), и на късмета си от тутманика, дето предвещава път
кефа се, че занесох пиене, там дето немаше и че имах всичко, без да се възползвам