Badd Santa

 

Не се сдържах и го попитах – Абе, ти с тениска на Stones Throw ли си? Пепи оголи резците си и кимна утвърдително. Усмихваше се, защото успях да разчета. Мигове по-късно го залових, че не е дотам въвлечен в миниреволюцията на звукозаписното студио, а фокусът бе изместен към една Toshiba (или Hitachi, наистина не запомних), над която Пепи издевателстваше. Всъщност той ще става диджей и го заявява съвсем отговорно, ала през усмивка до уши. Желанието му е несломимо и всички сигнали сочат към заветната развръзка. Ако сега чегърташе хип-хоп класика от 1994-та, то бъдещето се дефинираше с поне една каса винили, чакащи своето време и готови да преплуват океана. Но дори събитията да не изминат най-краткия път, както на него му се иска и вече както на мен, защото Пепи сее спонтанен заряд и позитивна зараза, той не ще се обезсърчи! Каквото и да предприеме, но докато гледа със сърцето си!

Тази ще е и последната ми публикация за 2008-ма година, с пълното съзнание, че ви зарязвам в скута на беловласия педофил, коледното му нашествие и празничната содомия. [fuckin' midgets?!]

Feel the Fire

Martin Streng ака Mr Confuse, оставил диря с компилациите Brazilectro, пусна в обръщение дебюта Feel the Fire в началото на есента. Албумът съдържа 14 теми и почти равен брой музиканти, работили над него. А авторството за всяка от темите принадлежи на различен екип.

В албума можем да чуем всичко, което следва да очакваме. Брас секции допълващи идеално и подсилващи вокалите (синхронът е озадачаващо добър на места), плътни и динамични бас линии и разбира се – ударни, с които би се гордял всеки съвременен диджей, пласиращ това звучене. Отчитайки заглавието трябва да се съглася, че орган (инструментъ, не анатомични части) така не ме е парил от доста време насам. За маниаците го има и във версията hammond.

В Feel The Fire можем да отличим: Going Somewhere – up tempo инструментал с доста разигран ритъм и много позитивна мелодика; It’s Just A Blues - което е всичко друго, но не и блус парче (съпоставено с т.нар. блус на Алис Ръсел е направо комета), с възхитителна вокална партия и вдъхновяваща оркестрация върху down tempo бийт;  When I Hear Music – просто шлагер, хит или както там го наречете, с потенциал за чело на всяка музикална (и даже комерсиална) класация и Imovel с джаза си от латино-американската издънка.

Вместо да се оправдавам за позакъснялото ревю (щото за тези неща се пише овреме), ще ви предложа актуалния dj promo mix на Mr Confuse. Приемете го за комплимент от Parisdjs и цъкайти връз имижа… 

 

More or Less

Двамата унгарци от Gelka, присъствали нееднократно в Cafe Del Mar, пуснаха в края на лятото своя дебют Less Is More, в който откроявам две неща: хармонична музика и чудесни вокали. Това обаче е в общи линии, другото ще трябва сами да доловите. При всички случаи, албумът е подходящ за поднасяне в студени вечери с топло мляко и щипка канела, в приятната и тиха компания на няколко запалени свещи. Все пак е chill out и отпуска. И все пак одобрен от Nightmares On Wax.

myspace

* Хората, които ще харесат това, следва да потърсят и Pit Baumgartner – Tales Of Trust

Пък

Бих ви казал, ако си спомня, но истината е че от онзи разговор са останали само неколцина фрази, запечатали в главата ми следното: „…., чуй! Или ще ги харесаш от раз или пък никога. Средно положение няма!“ Спомням си също, че разът се удвои, после потрети и там някъде решихме да спрем. Не ми харесаха. 

В момента се напрягам, за да възпроизведа името на групата или човека, с когото разговарях, ала безуспешно. Пък и не ми харесаха, нали? Е, почти същия диалог можем да проведем и за късите, но състоятелни албумчета на Mr. Chop, тъй като днес имаме промоция:  „„The Infinity Machine“, taken from Mr Chop’s new EP „Lightworlds“, mixing fuzzy psychedelia, electronics, cinematics, funk and jazz for some heavy dose of mind-expanding tripping music!„

Download: Mr Chop – The Infinity Machine

Пък, ако не ви хареса, вече знаете, свободни сте да го забравите. И какво по-хубаво от възможността да заличаваме това, което не ни се нрави?!

via parisdjs

Awkward Rap

Candyman is back!

Новият рекламен клип на Nike (някои ги наричат Найки) е озвучен с музика на Cornershop. Група, която отвикнахме да срещаме след нашумелия през 1997 сингъл Brimful of Asha. Както ще видите в рекламата монохромната визия, талкът и текстът изнасят спектакъл, идеята (Candyman) е повече от добра, а марката може само да се гордее.

Just Do It, независимо че съм обут в Adidas!

Download the track: Cornershop – Candyman

via scissorkick

Bomb The Blocks

По-актуалнa от Bomb The Blocks е само къдравата и насечена версия на калифорниеца Lorin Ashton, a.k.a. Bassnectar, на парчето Lift Me Up, декламирано от Zion I & The Grouch.

myspace

Motor City Drum Ensemble on RA (RA.132)

Както можеше да се очаква – този е чудесен подкаст, изтръгнат от сърцето и смесен с ръцете на Danilo Plessow. Талантливият продуцент с псевдоним Inverse Cinematics и алтер его Motor City Drum Ensemble.  

Tracklist
01. Jayson Brothers – All My Life (MCDE)
02. C2C4 – Specimen 4 (Moxie)
03. Endangered Species – Endangered Species (Strictly Rhythm)
04. Rick Wilhite – Get On Up!!! [Theo`s Late Dub] (Apricot Records)
05. D`Ran D`Ran D`Ran – D`Ran (Rockwell)
06. Rick The Godson – City Bar Groove (Music Is)
07. Mystic Slot – No Way Back (Black Cock)
08. Boogymann – Memory (Superhuit)
09. Motor Bass – Flying Fingers (Different Recordings)
10. Motor City Drum Ensemble – Untitled Demo (MCDE)
11. James Duncan – Untitled (Le Systeme)
12. Octave One – Modernism (430 West)
13. Aybee – You In Love (Prescription)

download now w/o membership.

Все още ли не сте регистрирани в Resident Advisor? Хайде!

Chicago Afrobeat Project

Обикнеш ли веднъж афробийта, невъзможно е да го разлюбиш!

Когато преди години „срещнах“ Fela Kuti, си наумих да сглобя по-голямата част от пъзела, разкриващ този свят. Не след дълго се убедих, че винаги остава поне едно парче, което ми убягва. И че интернет не е всезнаещ. Установих, че задачата е непосилна, ако не пътуваш и най-странното е че това не ме сломи, напротив – само подсили желанието ми да разширявам и затвърждавам знанията си за тази музикална култура.

Оказа се, че освен родените и закърмени в западната част на Африка музиканти, съществуват редица последователи от Америка и дори Европа, които не по-малко от слушателя копнеят тази музика и много повече – правят необходимото за запазването на традицията, служейки си със завещаните изразни похвати.

В същността си афробийтът съдържа много елементи – от ритуалните барабани и специфични перкусии до внесените от Fela Kuti в резултат на експериментиране фънк и джаз аранжименти. Би могло да се предположи, че всяка следваща и наситена с импровизации тема  ще отегчи човек, но това практически не се случва.  Въпреки, че този музикален жанр е като наниз от стилове и добива огромна популярност през 70-те, той не става комерсиален. И макар мнозина да са повлияни в творчеството си от него, днес само шепа хора продължават да го поддържат и разгарят.

Миналата година ви представих скитащите из Европа Aiff, а в тази публикация находката е щатска и недвусмислено наречена Chicago Afrobeat Project. В интервю членовете на формацията признават, че ползват основата на класическия афробийт, която обаче се стараят да доразвиват. Дали тази музика ще прогресира и до каква степен е трудно да се прогнозира, но сигурно е че спрямо едноименния албум от 2005, в настоящото издание Move To Silent Unrest ще открием много повече джаз и не по-малко афрофънк. Освен, че и двата албума са очевидно високо оценени, струващи си слушането, същите се явяват и задължителна придобивка за малцината взискателни фенове! 

Ето и две от шестте теми, предоставени от музикантите на сайта им:

Superstar Pt.7 – вдъхновяваща афроджаз интерпретация на парчето, създадено от канадеца Kevin Brereton а.к.а. K-OS през 2002 г.

BMW feat. Fareed Haque

* ако това ви допада потърсете и Fanga – Natural Juice

Basement Freaks

Срещу името Basement Freaks всъщност подписи раздава само продуцентът George Fotiadis. Грък, който пребивава в Кьолн и намира начин да овладее носталгията по балканите. Веднъж, обикаляйки фестивалите наблизо и тези по-далече, и втори път – партнирайки си с Kosta Kostov в прохождащия тазгодишен проект Тhe Balkan Express Sound Systema. 

През ноември имахме възможността да чуем Kosta Kostov и Balkan Express на живо, както и да преживеем небивалата досега на българска сцена балканска музика, римувана с лакти и тактуваща си с електроника. Получи се гореща (въпреки че никоя не се разгърди) и трогателна вечер, с циганска пъстрота и българско гостоприемство.

Междувпрочем и двамата  засегнати музиканти виреят в Kьолн, което е достатъчно условие и обяснява перманентното нагнетяване на градските саундсистеми с балкански мурафети. А признакът, който прави Basement Freaks обещаващ продуцент, е сполучливото съвместяване на твърде познатите сами по себе си: funk, breakbeat, dub и reggae.

Абсолютния удар ще нанесе премиерата на парчето Ya Need A Funky Band feat. Quasamodo от лейбъла SunsetSoul, която се отлага едва за февруари 2009 г., въпреки че отдавна заема място в няколко диджейски листи с етикет tba/unreleased. Tова, както и очакваните други 4-5 заглавия, ще се тиражира само на винил. 

Последни, но не и по значимост, идват двата микса, които Basement Freaks e оставил на произвола на гостите в myspace.

* чуйте и заглавието от SunsetSoul - DA WIESEL – Shotgun.

NOSPHERATU

Срещат се две вампирчета със затапени уши, едното казало:

- Абе, баце, ти на к’во си? 

- ‘Ми на Pulshar, братле - чуй, пеят за баща ни.

Video: Invaders Must Die

Новото на The Prodigy било като новото на Pendulum, ама не съвсем. Ни старото преди, ни по-новото после, бяха като нечие друго. Сега - Електро-пънк с груув на евроденс. The Prodigy се превърнаха в халтура - честито!

Стриктен хип-хоп или просто бизнес?

Тия рапъри не разбраха, че там дет потекли са мангизи, хип-хоп вече не расте! Идват с 7-ми студиен албум, канят половината Wu Tang и се кичат с оклюмалите лаври на KRS One. На това отгоре ще ми благодарят за съпорта (подкрепата) и нетърпението да ги слушам отново.

Какъв съпорт, бе, чичо Сермон и чичко Смит. К’ви пет лева с лихва, те парите се деноминираха хиляда пъти, докато ви нямаше! Доларът падна, а платината ви на стената клеяса (нищо че благородните метали не ловят патина) и келеши разни ви изместиха. Пък и не бяхте ли вие тези, дето снимахте този клип и пропагандирахте стриктен хип-хоп през 1992 г.?

Ай сиктир!

Ако ми се занимаваше с глупости, горното щеше да е част от писмо до EPMD, по повод последния им напън, озаглавен We Mean Business – каква игра на думи само.

Същото касае и чичко B-Real, дето е заснел една захаросана чекня и смята да ни помете с нея. За пенсионера Everlast пък хич не ща да почвам (те щото тази година всичките се изредиха да ни сюрпризират), с неговите акустични дръзновения и кънтри-рок мотив.

Kings of Rock

60 минути миксиран рок. 60 минути назад във времето на психаделия и Уудсток, много преди рокът да се разлигави, опорочи и добие метросексуални краски. И всичко това поднесено от DJ Format. Продуцент, който не се нуждае от био. Juno