След като почти заклеймихме последната компилация на Mark Farina (справка), идва ред и на многоуважаваните френски поредици Saint Germain Des Pres Cafe. За нечие огромно съжаление последната 10-та част няма да получи и стотинка от мен, и причините са твърде явни!
CD 1 съдържа теми, мнозина от които известни, а други (като Indigo Blues например) са преслушвани повече от необходимото и бих им препоръчал пенсиониране.
CD 2 е, както казват от Wagram, селектирана и смесена специално от Will Holland, aka Quantic и съвсем естествено съдържа, всичко което чувахме напоследък от Tru Thoughts, т.е. нищо ново втори път.
Утешителното е, че тези компилации са предназначени за широкия пазар на разплути дивани и това би спомогнало сериозно за масовизирането на брайтънския лейбъл. Който по мои наблюдения и без друго се развива повече от успешно, за габаритите си спрямо глобалната муз. индустрия.
Като прескочим капризите и субективната ми критика, предлагам да акцентирате вниманието си на друго издание от Wagram и премиерата на клипа от новия албум на Caravan Palace. За Jolie Coquine или добро, или нищо!
Хвала тебе, Mr. Bronco! :-) Caravan Palace доста ми се харесаха!