Питая принципна необходимост да се уточним по два въпроса! (Не знам що, ама тука си представям шумоляща и невъздържана аудитория, дет ще изплющя с дерибейския си тон)
1. Настоящият дизайн на блога - добър/лош – остава за постоянно. Критиките – конструктивни или деградивни – при арменския ми брат’чед, т. нар. Попа.
2. Харесвам класическия хип хоп (aka old school), изтропан по възможност от белите момчета, преодоляли суетата на първото акне. А това иде да подскаже, че хич не тача брат му – emo-glitcha. Понеже, обаче и защото, се намирам толерантен, тази тема ще оформя с два финала:
Този дует е вълшебен! Пее на френски, но напомня Red Earth на Dee Dee Bridgewater, само защото носи същото автентично послание от Mali.
Сега на крачка от предстоящия албум Welcome To Mali, дуетът е пуснал в обръщение сингъла Sabali, продуциран от Damon Albarn. Бившият вокал на Blur не крие любовта си към Африка и вече го е показал чрез записването на албум през 2002 г. в републиката - по-рано наричана Френски Судан и работата си с Tony Allen по-късно в Нигерия.
Силата на сингъла e не толкова в уникалните африкански напеви, а в начина по който Albarn ги поднася. Със седемдесетарската си електроника, диско ритъма и възходящите арпежирани мелодии Sabali попада в групата, звучащи като Ratatat. За пълната емоция, обаче, ще трябва да потраем поне до 17 ноември.
В кратце: Най-добрият фънк/соул албум излизал в последните години. Обстоен анализ, ревю и прочие разточителство, както обикновено, можете да откриете при djouls.
Tracklist 01. Move D – Like I Was King (Black Label Mix) – Compost Records
02. Move D – Stray – Philpot
03. Move D feat. Fragment – Untitled – Workshop
04. Move D feat. Eric D. Clark – Untitled – Unreleased
05. Move D – Heidelberg Gals – Running Back
06. Move D – Untitled – Unreleased
07. Move D – Untitled – Unreleased
08. Reagenz – Untitled – Unreleased
09. Move D – Cube – Running Back
10. Move D – Untitled – Unreleased
11. Move D – Untitled – Unreleased
12. Move D – Sisters & Brothers – Uzuri
Въпросът „Кой е по-добър рапър: Gift Of Gab (Blackalicious) или MF Doom?“ не е хипотетичен и дори прераства в приятелски спор между фенове.
Отговорът, обаче, е прост и еднозначен: “Там дето няма надпревара отсъства и съревнование!“
И за да подкрепя тезата с факти представям последния проект на Gift of Gab, Lateef и Hednodic – The Mighty Underdogs, в които, освен че си подават ръка с непоправимия MF Doom (в Gunfight), редуват професионалните емсита като стикове за голф. Например: Mr Lif, Akrobatik, Lyrics Born, Chali 2na, Raashan Amad и дори Damian Marley.
Droppin’ Science Fiction, който подцених на първо четене, си заслужава похвалата, заради парчета като: UFC Remix с участието на DJ Shadow (напомнящ по-добрите си години), Ill Vacation и Escape (със семпъла, познат от Too Old To Die на Troublemakers). Разбира се, изброените са твърде малка част от общо 15-те парчета и са плод на личните ми предпочитания, свързани с творчеството на Lyrics Born, Latyrx и Blackalicious. Но разполагаш с още близо дузина, за да се разберете. Владеенето на Quannum е предимство.
Копеле, неска мушнах две умрели банички и се возих в градския транспорт. Баничките немат вече тоз софийски вкус (софийската баница – голяма и навита като маркуча на хидрант, сещаш се) и споменът за тях полека отшумява.
В тролейбуса пък, зад лявата ми ушна мида, пенсионер въздишаше патетично ала „ееех старост нерадост“, пред мен лелка простакеса изпъди двойка пишлемета – едното за местото, а сигур другото заради гледката. После срещу нея седна мъж, който някога е ашладисвал сливи. С леденосин поглед и изпита челюст, и коса пригладена назад. Лелката слезе след две спирки – язък, а мъж около петдесетте държеше да покаже, че умее да води разговори, използвайки телефон.
Подир няколко от безличните ми мисли и отцеждане на спирки в гевгира момък понечи да си купи билет. Срещна отпор и препратка към автомата, монтиран до първата врата. Таз бележка тутакси го назначи за гратисчия, а у мен роди идея за нов вид социологическо проучване. Което малко се съмнявам да тупне в дворчето на социолозите, но все пак ще споделя.
Както вече казах, автоматите се монтират до първата врата. А този факт извика от центъра на паметта картината на вакханалия с възпълни задници, веещи се от вратата. Как, аджеба, да стигнем до автомата при препълнен тролей? Тук започва и експериментът. Нарочно и просто: качвате се през последната врата и подавате монетата на първото рамо/лакът/бедро до вас, молите учтиво да предаде нататък с цел закупуване на билет от автомата. Ако някой не ви продаде (евентуално дари) един от своите, значи сте обречени. Поредната абсурдна мисъл за ситуация, пръкваща се при придвижването със СКГТ. Абсурдно е да се задържи и контрольор без поражения, но ние не разглеждаме тази вероятност.
И братле, моля те, кажи на жените да изхлузят зимните ботуши. Докараха сумрак, ебаси … и предсрочна коледна украса.
За Yekermo Sew и Mulatu Astatke какво да се каже, и що да се напише? Поклон пред етиопеца приживе за галещата музикална страст от вибрафона.
Обаче, виж, за The Heliocentrics има какво да се добави. Първото е Stones Throw/Now Again и сетне Distant Star с участието на Percee P и MF Doom.
Парче, издадено веднъж в албума Out There 2007, а от месец май т.г. пресовано и на винил. Ако дотук написаното ти е ново, следващото е в тази публикация.
В България имаме артисти, за които не достига достатъчна гласност. Такъв е случая с делото на 2 Bone Giants, които са позиционирани в Русе и вършат чудеса в сферата на броукън бийта и даунтемпото.
Албумa The Lost Art Of Speaking Your Mind EP откривам случайно, ровейки при варненците от Dusted Wax Kingdom. Записаните през 2007 г. осем парчета заредих вчера и слушам отново днес. Доста време, което при други обстоятелства не бих отделил.
Тенденциозно или не това EP е поредният качествен продукт, заведен под CC лиценз и предоставящ се безплатно. Ала друго си е да загатнем национална гордост.
Сред тях диско и хип-хоп на лентички, соул-фънк-джаз дресинг и купичка глич хоп / емотроник за десерт.
Средната продължителност на всяко е около минута до две и тъкмо това времетраене ме накара да го излапам наведнъж, облизвайки се безочливо и безпардонно.
Келнееееерь, пиши го на сметката!
За архива: Brenk идва от Австрия и е пуснал в обръщение албума през февруари т.год.. Към този момент изданието се предлага и на плоча с 20-тина селектирани трака.
Не зная причините и вероятно ще прозвучи тесногръдо, но с какво сме заслужили Dj Krush да посещава ПАК родината на Дракула, а нашата китна мамкавина – не. Ти знаеш ли? Съмнявам се!
Ако все пак стане чудо и се разКръшнем на 08.11.2008, както проповядва last fm-a, АЗ най-тържествено обещавам да не надничам повече при мамалигарите.
За нивото на река Дунав в сантимещи и клуб Gaia в Букурещи – цък.
Тълпите ме ужасяват. Смазващите лакти и ръмящите потни капки адреналин са присъщата част от един концерт. Картината от Funkdoobiest видно преминава границата и ме изпълва със смесени чувства. Питам се къде е удоволствието. Въпрос, който не съм предполагал че ще си задам, съмнение, чието присъствие не съм долавял и не съм очаквал да ме завладее. Ентуасиазмът си е отишъл. Този първичният от преди десет години сега се замества от оживление, което все по-трудно прераства в еуфория и никак в екзалтация.
Разбира се, съжалявам, както бих съжалил за пропусната среща с близък човек, но и съм далеч от самобичуването като опрощение за грях.
Важното за мен е, че Sondoobie си остава едно от най-великите емсита на 20-ти век (редом с B-Real и Everlast) и че съм отделил предостатъчно време от живота си в изследване на бандата, в опити за превеждане на испано-английския квартален жаргон, в прерисуване на обложките им и фанатично преклонение.
Каквото е било, пак ще бъде (Ka sera sera - както те самите казват), но за следващите поколения. И само, ако съумеят да откликнат на последните тенденции, което задаващият се и дългоочакван албум ще покаже.
Иначе фактите, според очевидци, са: 4KM е меко казано неподходящ, Ralph M, Sondoobie и Tomahawk Funk са се справили сравнително подобаващо за хип-хоп мохикани и са завършили с емблематичната Who’s The Doobiest!
______________________
1. Lost In Thought е парче от Brothas Doobie, вторият албум на бандата от 1995 г. По онова време в България се разпространяваше с презапис от касетка.
2. След временното разпадане на групата Sondoobie записа два солови албума, като умело продължи линията. Същият е замесен дейно и в порно индустрията.
3. Ralph M е хип-хоп диджей с дълга практика, започнала в края на 80-те.
4. Плакатът за концерта в България е един от най-невзрачните, поставен до останалите, съпровождащи европейското им турне.
В България имаме артисти, за които не достига достатъчна гласност. Такъв е случая с делото на 2 Bone Giants, които са позиционирани в Русе и вършат чудеса в сферата на броукън бийта и даунтемпото. 
Gumbo сe състои от 40 хапки aka nuggets.
