На Damu the Fudgemunk или Damumpa Loompa попаднах, както и на много други изпълнители - случайно. Казват, който търси намира. Ако е така, значи дошло му е времето да бием тъпана.
За продукцията Damu ползва или заема класически бийтове (изсвирени преди 1/4 век. от дадена фънк/соул легенда), джаз пиана с подобна участ и всички духови или струнни, допълващи едно хип-хоп парче. Избрал е изпитания през 90-те инструментален подход и почти се е лишил от вокално присъствие (MC). И макар да се явява поредният представител на течението на мен ми се понрави. Дори повече, хареса ми усещането, което ме върна назад към основите, когато тази линия беше диворасляк, а сега сякаш безвъзвратно се изгуби.
Албумът Spare Time 2008, компилиращ творчеството му през последните години, се предоставя БЕЗПЛАТНО (хвала) и е препоръчително да заеме място при всеки ди-джей, градящ сетовете си пълноценно. Фенове, убеден съм, ще се намерят.
Още за него можеш да научиш в myspace, а оттам и да се запознаеш с процесите на “композиране” – от избора на семпъл до финалния щрих. Другият път е също кратък и води през google до youtube.
Браво за статията…наскоро и аз попаднах съвсем случайно на творчеството на Damu и се зарибих максимално… ;)